Проблемът беше, че тя мразеше всяка една от тях.
Беше трудно да го гледа как лежи до нея — спящ, удовлетворен. Тя му се бе отдала, безпомощно разгорещена и влажна, и страстта й го бе възбудила. Почувства тръпка в корема само като се сети за това. Ядоса се на слабостта си. Той беше красив — можеше ли да се нарече такъв? Може би не, но привлекателен — да, боже, толкова неописуемо привлекателен. Тя се разтапяше само докато го гледаше, само докато лежеше до него…
Не. Стига. Никаква слабост повече. Беше отнело година, докато хората спрат да й се присмиват зад гърба. Кейт Фокс златотърсачката, най-бързо зарязаната съпруга на Маркъс Броудър. Станала за посмешище в клюкарските рубрики. А тя не искаше да бъде поредната от отчаяните момичета, опитващи се да уловят Дейвид Ейбрамс. Знаеше какво смята той за всичко това, нали?
Защото най-любезно я бе уведомил.
Представяше си какви подигравки щеше да търпи, ако се превърнеше в едно от тези момичета. Да обикаля около един от най-желаните мъже в града. Наистина, от най-желаните, защото той не се бе развеждал пет пъти, не беше корумпиран политик или застаряващ мазен плейбой от стриптийз клуб. Беше странно, че не се бе оженил, но това не й влизаше в работата.
Дейвид Ейбрамс нямаше да се ожени за нея. А тя нямаше да му бъде поредното парче плът.
При всички случаи, помисли си тя, аз не се моля.
Поне и не извън това легло, отвърна й съзнанието й и тя се изчерви.
Освен това работата имаше значение за нея. „Лъки“ имаше значение. Одобрението, което бе получила, задето осигури финансирането. Намери Дейвид Ейбрамс, продаде половината капитал, плати дълговете… точно сега тя беше уважавана. Репутацията й нарастваше. Харесваха й обажданията, които идваха от момичета в „Кюти“, където работеше преди, от контактите й във „Вог“.
Ако някой разбереше, че е преспала с Дейвид Ейбрамс, никой нямаше да иска да я слуша повече. Щеше да е просто поредната нюйоркска руса празноглавка, чийто път към върха минаваше през леглата на богати мъже.
От мисълта й стана зле. Физически й прилоша. Тя внимателно измъкна крака си изпод този на Ейбрамс и се дръпна в своя край на леглото. Матракът пое тежестта й, без да обезпокои съня му. Слава богу. Тя стана, видя голото си тяло в огледалата и се изчерви. Нямаше време да се заплесва, нямаше време за губене. Тихичко, на пръсти, излезе през плъзгащите се стъклени врати, които ограждаха спалнята му, и слезе безшумно по дългото стъклено стълбище. Боже, беше чисто гола. Силно се надяваше високите етажи на отсрещните сгради да не са обитавани от перверзни типове с бинокли, защото бе заобиколена от огромни индустриални прозорци без щори, без завеси…
Дрехите и обувките й бяха точно там, където ги бе оставила. На купчина пред кухненската пейка. Тя ги грабна, оглеждайки апартамента му. В далечния ъгъл една отворена врата й показа банята за гости, обзаведена някак извън синхрон с останалата част от жилището, в златисти и меки тонове, очевидно предназначена за жени. Сексистки кретен, помисли си тя; имаше си отделно място за своите завоевания, така че те да си вземат душ и да се освежат извън спалнята му, удобно близо до вратата. Божичко… беше се поддала, неспособна да овладее чувствата си. Изчерви се до корените на косата си, изгаряше от срам. Тя, Кейт Фокс, сега беше една от всички онези жени, нали? Поредната бройка на Дейвид Ейбрамс…
По дяволите банята му. Тя искаше да се махне оттук, да се върне долу в апартамента си. Отбеляза си наум, че трябва да се обади на посредника по недвижимите имоти. Не можеше да продължи да живее тук. Поне сега разполагаше с достатъчно пари да си купи хубаво едностайно жилище някъде далеч, далеч от този квартал, някъде, където никога нямаше отново да се натъкне на Дейвид Ейбрамс.
Кейт навлече дрехите си. Желанието й да бърза правеше движенията й неумели. Спомни си как трепереха пръстите й предишната вечер, докато се опитваха да разкопчаят дънките му… Стегни се, укори се тя, просто се стегни. Ето… последното копче на кръста й беше закопчано, сега тя си обу чорапите и напъха краката си в сандалите. Добре. Беше готова.
Тя отчаяно се разтърси наоколо за парче хартия. Трябваше да остави бележка. Имаше още едно бюро по-нататък от кухнята, близо до мястото, откъдето беше влязла. Кейт се затича натам. Боже, апартаментът му беше толкова огромен, че вътре можеше да се тренира за маратон…