Имаше някакви листове върху бюрото му. Тя грабна един, обърна го и написа на него:
„Скъпи Дейвид,
Извинявам се за снощи. Беше грешка. Трябва да работим заедно. Ще се радвам да правим това, но не и друго. Предполагам, че мога да разчитам на теб да не споменаваш случилото се.“
Тя сложи химикалката му в устата си и я задъвка трескаво. Трябваше ли да му се моли да не казва на никого? Не, ако го направеше, положението й щеше да стане още по-рисковано. Тя си помисли за Ейбрамс — как предава бележката й на приятелите си в офиса, във фитнес залата. Или каквото там правеше в свободното си време.
„Във всеки случай имам да редактирам списание, а ти имаш да управляваш бизнес. Така че предлагам да не се пречкаме един на друг. Ще ти се обадя, когато реша кого да назнача.“
Това трябваше да свърши работа. Кейт взе писмото и дотича обратно с него до кухненската маса. Той щеше да дойде тук, защото собствените му дрехи бяха на пода, до мястото, където бяха стояли нейните. Междувременно слънчевите лъчи на новата нюйоркска утрин продължаваха да струят през тези прозорци. Дейвид щеше да се събуди всеки момент…
С разтуптяно сърце и замаяна глава Кейт се втурна навън през вратата на апартамента му. Затвори я след себе си много, много бавно. После зачака асансьора, който й се стори, че се бави цяла вечност. Когато най-накрая пристигна, тя скочи вътре и малко се отпусна. Но още не беше свършило. Щом стигна до апартамента си, отключи и бутна вратата след себе си. Скочи под душа и набързо се изкъпа, треперейки, защото нямаше време да изчака водата да се стопли. Не че това имаше значение. Просто трябваше по най-бързия начин да се изнесе от сградата. Тя грабна една хавлия, изсуши се и облече нещо набързо — рокля, сандали „Капри“, леко сако. Имаше в чантичката си грим за спешни случаи, някакъв коригиращ тониращ крем. Можеше да го използва в таксито. След няколко минути слизаше с асансьора надолу към фоайето.
Навън, на улицата, тя въздъхна. Дейвид Ейбрамс беше някъде горе, все още спеше или тъкмо се размърдваше в леглото си. Кейт се опита да пропъди приятната представа, която изникна в главата й.
Бъди силна, Кейт, каза си. Трябва да преодолееш случилото се снощи.
Да преодолееш него.
Едно жълто нюйоркско такси се приближи към нея с включени фарове — като рицар на бял кон, идващ да я спаси.
— Такси! — извика Кейт Фокс.
Ейбрамс се събуди. И веднага разбра, още преди да отвори очи, че тя си е тръгнала. Леглото се усещаше по различен начин. Не се долавяше друго дишане, освен неговото.
Той се надигна бавно, разтърквайки очи. Да — нямаше я. Не идваха шумове от банята долу. Той беше озадачен, разочарован. Миналата нощ, точно преди почти да припадне от изтощение, си бе помислил, че ще е забавно да я изведе на закуска. Любимата му закусвалня се намираше в съседната пресечка и там правеха най-хубавия омлет с канадски бекон в града.
Но тя си бе тръгнала. Нямаше я.
Обикновено Ейбрамс беше благодарен на жените за това. Тези, които знаеха как да изнесат красивите си дупета извън вратата, обикновено бяха канени за втори или трети рунд, а освен това получаваха и възнаграждение, пътуване с лимузината, нанизи с перли, каквото поискаха. Защото той не се обвързваше и предпочиташе да пие кафето си сам. В този случай обаче…
Миналата нощ беше хубаво. Сигурен беше, че и тя е на същото мнение, че й е харесало толкова, колкото и на него, бе почувствал страстта между тях, цялата й пламтяща, всепоглъщаща природа…
Боже. Той прокара ръце през косата си. С никоя от другите си жени не бе изпитвал такова удоволствие, никога.
Халатът му „Ралф Лорън“ висеше в личната му баня. Той се пресегна за него, завърза го хлабаво, слезе долу да вземе дрехите си. Нейните ги нямаше, разбира се. И бе оставила бележка.
Той я взе, прегледа я. Тя бе оставила бележка на него. Обикновено се случваше обратното. Ейбрамс ги оставяше в леглото с любезно благодарствено писмо, споменавайки банята за гости и чакащия шофьор, обещаваше да се обади. И винаги се обаждаше, но обикновено, за да им благодари сърдечно и да се отърве от тях.
Прочете бележката. У него се надигна гняв, разочарование, раздразнение. Кейт Фокс определяше изминалата вечер като дребно неудобство. Все едно това не означаваше нищо за нея.
Той бавно се върна горе, изкъпа се, избръсна се. Вече не му се закусваше. Щеше да отиде направо в офиса. Да уреди преместването на служителите на „Лъки“ в сградата му. Някой друг, Тим Рейнълдс например, можеше да се обади на Кейт и да й съобщи как ще стане това. Той не искаше да разговаря с нея. Миналата нощ тя бе изляла сърцето си пред него, беше му разказала живота си, прегръщаше го, а после бе станала и си бе тръгнала. Ейбрамс се замисли за собственото си отношение към жените. Може би наистина досега само се бе възползвал от тях, призна си той. Но никога не ги беше лъгал. Не даваше никакви обещания, отбягваше емоционалните разговори.