Майната му на Дейвид Ейбрамс. Той трябваше да му предаде Кейт Фокс.
Или щеше да бъде унищожен.
— Добро утро. — Тим Рейнълдс се усмихна бодро, щом влезе в кабинета на шефа. — Надявам се да си в отлично настроение, Дейвид.
— Защо да не съм? — тросна се Ейбрамс. Той натисна копчето на телефона за секретарката си. — Лоти. Кафе. Веднага.
— Добре — каза Рейнълдс. — Защото имам новини. Знаеш какво е мнението ми за Кейт Фокс…
— Господи — възкликна Ейбрамс и видя изражение на неприязън да преминава по невъзмутимото лице на заместника му. — Извинявай, Тим, но днес просто не искам да чувам нищо за тази жена. Уреждам преместването в сградата ни и уговарям нашите хора от компанията за недвижими имоти да дадат офисите им под наем, за да се спестят пари. Можеш да й се обадиш по този въпрос. Аз не искам да разговарям с нея. — Рейнълдс отвори уста, но Ейбрамс го прекъсна. — Или за нея.
— Радвам се да го чуя. Значи си започнал да мислиш като мен. Тя носи само неприятности. Макар че не очаквах да те ядоса толкова скоро. Минал е точно един ден, нали?
— Проблем със слуха ли имаш?
— Не. Не. — Тим Рейнълдс вдигна ръце, опитвайки се да укроти шефа си. Ейбрамс беше добър работодател, стига да не го разсърдиш. — Съжалявам. Нека да ти обясня, без да споменавам имена. Получи се обаждане, което може да те отърве от цялата тази бъркотия и при това да получим солидна печалба.
— Обясни — каза Дейвид. Болеше го главата и не го вълнуваха особено недомлъвките на Тим.
— Познай откъде се обадиха снощи? — Рейнълдс се вгледа в лицето на Ейбрамс. — Добре, не познавай. Звъннаха ни хората на Маркъс Броудър.
— Ние не представляваме интерес за Броудър.
— Докато не купи списанието на бившата му жена, Дейвид. Сега най-неочаквано сме най-добрите дружки на големите момчета. Той иска твоя дял. Казах му цифра, той предложи тройно. Тройно! — Рейнълдс не беше на себе си от радост.
— Кафето ви, сър — каза Лоти Френд, влизайки със сребърна каничка. Тя се зае да му налее и да разбърка захарта и Ейбрамс беше благодарен за разсейването.
Имаше нужда от малко време да помисли. Рейнълдс продължи да говори:
— Маркъс Броудър твърди, че „Лъки“ било подходящото издание за него и че искал да допринесе за развитието му и така нататък. Но явно го прави по лични причини. Има нещо общо с прекрасната Кейт Фокс. След като не жали средства по тази недоказана стока. Леле, трябва да й има нещо на тази, за да изпържи мозъка му така…
— Стига — прекъсна го Дейвид Ейбрамс. Тонът му беше много остър и Рейнълдс млъкна шокиран. — В този кабинет не говорим по този начин за жените. Ясно ли е?
Настъпи мълчание. Лоти преглътна с усилие, опитвайки се да изчезне с подноса си.
Тим Рейнълдс измънка, леко изпотен:
— Ъ, да, разбира се, Дейвид. Извинявай.
— И най-вече не говорим по този начин за Кейт Фокс. Тук или където и да било другаде.
Рейнълдс прехапа устни.
— И защо тя получава това специално отношение?
— Защото с нея сме колеги. — Ейбрамс вдигна чашата си с кафе и отпи продължително. — Току-що купих това списание. Няма да продавам.
Кейт беше доволна, че има работа. Имаше да преглежда много автобиографии, да проведе много телефонни обаждания. И бе решила да свърши всичко това сама. Най-важното беше назначаването на нови служители. Освен това опитите й да направи списанието си страхотно щяха да й помогнат да преодолее ужаса от миналата нощ.
— Сузи? Здравей, Кейт Фокс се обажда. От „Лъки“. Да, правилно си чула. Търсиш ли си работа?
— Джолийн? Имам нужда от щатен фотограф. Проявяваш ли интерес? Парите са по-малко, но ти гарантирам, че няма да се занимаваш с „новите пастелни нюанси на пролетта“.
— Джошуа? Чух, че Флор няма да публикува материала ти за областния прокурор.
— Каза, че е твърде противоречив — изсумтя той. — Обаче ми го плати. Така че историята е тяхна.
— Искам от теб да пишеш толкова дръзки статии, колкото поискаш. Назовавай имена. Ще бъдеш на постоянна работа. Ще публикуваме всичко. Само гледай историите ти да са проверени.
— Майтапиш се, Кейт.
— Искам да пишеш специално за нас. Съгласен ли си?
Обажданията продължаваха едно след друго. Някои от хората, на които предложи работа, й отказаха. Тя не можеше да им предложи пенсионния план, перфектните трудови споразумения. „Лъки“ беше неизпробван бизнес. А Кейт се целеше високо, обирайки черешките от „Конде Наст“ и „Виктрикс“. Беше страхотно; все едно готвеше с човешки съставки. По-малко пари, повече заслуги. Служителите й щяха да са част от нещо, което си заслужаваше труда. Тя искаше най-горещите клюки от живота на знаменитостите, най-скандалните разкрития, най-очарователните рецензии за нови артисти, режисьори, музикални групи. Някои от добрите специалисти поискаха повече пари. Нямаше проблем, казваше си тя. Все едно. Знаеше какво може да си позволи. След това продължаваше към следващия кандидат. Нямаше никакво намерение да се обажда на Дейвид Ейбрамс, за да го пита дали се намират допълнително средства в бюджета за наемане на служители. Тя действаше в рамките на цифрите, които той й бе дал, нямаше проблем.