Тя затвори.
Кейт се облегна на стола си, опитвайки се да успокои дишането си. О, боже. О, боже. Беше взела на работа Жаклин Молтрано. Не беше сигурна дали това е най-добрият или най-лошият ход, който някога бе правила.
Жаклин я подозираше, че харесва Дейвид Ейбрамс… Е, добре — неподходящ пример, призна си тя. Ти наистина харесваш Ейбрамс. Жаклин си мислеше, че тя спи с Ейбрамс… Кейт си пое въздух с усилие. Отначало. Добре, Жаклин Молтрано смяташе, че тя се прицелва в Дейвид Ейбрамс с идеята да се сдобие с нов богат съпруг. Маркъс Броудър 2, както бе отбелязала. И с тръпка на срам Кейт предположи, че Дейвид Ейбрамс вероятно е на същото мнение.
Имаше само един начин да се измъкне от тази каша. Колкото и да беше ужасно, щеше да й се наложи да се обади в кабинета на Ейбрамс. И в действителност да разговаря отново с него. Защото той трябваше да отиде на тази среща с Жаки. Кейт имаше нужда от трудовия й договор и искаше журналистката да вярва, че е готова да й подхвърли Дейвид Ейбрамс като жертвено агне. В противен случай Жаки щеше да разтръби из целия град, че Кейт е хвърлила око на новия си шеф.
Мисълта беше ужасно смущаваща. Тя физически се размърда в стола си, гърчейки се от неудобство. Господи! Зави й се свят. Наистина не знаеше кое е по-лошо — да се обади на Ейбрамс сега или да остави такава бъбривка като Жаки да се раздрънка пред всеки хроникьор в Ню Йорк.
Той не се бе обадил.
Не бе изпратил имейл.
Тя бе отишла в апартамента му да говорят по работа, а…
Уф. Добре. Най-вероятно не й беше повярвал, мислейки, че явно е дошла да му се предложи.
А сега, след малката й бележка и пълната липса на контакт от негова страна, тя трябваше да му се обади.
Кейт зарови лице в ръцете си. Боже! Защо някой не изобрети машина на времето! Тя искаше да се върне в миналата нощ и да я промени… Колкото по-бързо събереше Жаки и Дейвид заедно, толкова по-добре.
Телефонът на бюрото й избръмча.
— Кейт Фокс. Какво? — кресна тя.
— Дейвид е.
Сърцето й препусна. Дланите й се навлажниха от прилива на адреналин. Не можеше да контролира мислите си. В ума й изникна една кристално ясна представа, в която той спеше до нея, а силните мускули под прошарените косъмчета на гърдите му се повдигаха и отпускаха. Споменът от удоволствието пропълзя в корема й. Тя си спомни как я бе обърнал върху онова легло, отнасяйки се с нея с такава небрежна власт.
Тялото й беше предател. Тя прехапа устни.
— Здравей — успя да произнесе.
Слава богу, че той не можеше да я види, да я види как се изчервява, как се раздалечават устните й, как се разширяват зениците й. Тя стисна здраво телефона, докато кокалчетата на пръстите й побеляха. Може би щеше да успее да блъфира. Беше длъжна, нали?
— Трябва да говоря с теб. Може ли да се видим?
— Наех Жаклин Молтрано — изтърси тя.
— Вярно? — За миг Кейт долови как той се пренастройва, обръщайки внимание на постижението й. — Как успя да го постигнеш? Впечатлен съм.
Тя се развълнува от думите му. Той беше велик издател, легенда. Кариеристката в нея имаше нужда от одобрението му.
— Обещах й същата заплата, която взема в момента. Но тя е единствена — побърза да добави. — Обещах й да публикуваме всичките й материали, да се отнасяме с нея като със звезда. Но иска допълнителна клауза в договора — право да напусне след шест месеца.
Той обмисли информацията.
— Много добра работа.
— Благодаря. — Тя въздъхна. Работата й позволяваше да си отскубне отново малко самоуважение. — Има уловка обаче. Тя ще подпише утре, но само ако й доставя теб.
Ето. Каза го. Може би Жаки щеше да разреши всичките й проблеми. Ще започне да се среща с Дейвид Ейбрамс и щеше да е все едно, че миналата нощ никога не се е случвала.
Единственият проблем беше, че част от нея мразеше тази идея.
— Какво имаш предвид да й доставиш мен?
— Ти си неженен. Ти си… — Тя преглътна. — Ти си привлекателен.
Още една пауза, след което тонът му отново се промени. Кейт разпозна хищника и желанието й към него се засили.
— Ами благодаря, госпожо. Аз пък си мислех, че сте на обратното мнение.
Тя подмина забележката.
— Иска да вечеря с теб. Не подлежи на преговори, а и тя е много красива… Моля те, съгласи се, става ли? Имам нужда да го направиш.
— Добре. Ще изляза да ям с нея. Веднъж.