— Значи й е било все едно как се справяш в училище?
— Не, напротив. Искаше да съм отличничка, да изкарвам хубави оценки. Защото, както казваше, така щях да имам кариера. За всеки случай. Ако бракът ми не потръгне. — Кейт се усмихна насила. — И познай какво — той не потръгна. Сега не знам нищо друго, освен че ми е писнало от богати мъже и искам да направя нещо за себе си. Искам да ме уважават. Емили смяташе, че мога да се справя по-добре, отколкото сама си позволявам. Затова ми остави „Лъки“. А в мига, в който почна да излизам с теб, всичко ще изчезне. За всичко хубаво, което някога направя в „Лъки“, ще се твърди, че се дължи на теб — Дейвид Ейбрамс, великия издател на списания. Който спаси русата глупачка. Така че — да, ти си привлекателен. Но видях банята ти само за жени и не искам да съм Мис Септември. Може би ще почнеш да излизаш с Жаклин Молтрано, става ли? Разбираш ли изобщо?
Той въздъхна. Тя беше толкова красива. Наранена, но непоколебима. Много му харесваше онова, което виждаше срещу себе си в сепарето.
Освен това сексът с нея се бе оказал най-добрият, който някога бе правил.
Проблемът беше, че Кейт Фокс го безпокоеше. Той беше мъж, който обичаше жените като цяло — ценеше ги, желаеше ги, наслаждаваше се на компанията им. Към жените, с които имаше еднократни взаимоотношения, каквито предпочиташе, той се отнасяше с уважение и приятелство; никога не ги унижаваше, не ги обиждаше. Обсипваше ги с бижута и подаръци. По дяволите, кой беше той, за да раздава присъди? Дейвид Ейбрамс не вярваше в двойния стандарт. Той искаше секс без обвързване в края на краищата, така че това го поставяше на една и съща страна с отдадените на забавленията момичета.
Въпреки това рядко някоя докосваше сърцето му. Момичетата, с които в действителност бе излизал, не се задържаха. Те всички бяха добри, мили, изискани, но Дейвид не проявяваше истински интерес, включително и в спалнята. Досега не бе чувствал искрата, не се бе влюбвал. И след месец или три ставаше безсмислено да продължава да се преструва.
Но Кейт Фокс… при нея имаше нещо друго. Сексът с нея беше различен. Невероятно, изумително различен. Не беше заради тялото й… имаше момичета, които много повече му бяха по вкуса, ако трябваше да напише списък на лист хартия. И не беше заради уменията й. За момиче, което е било жена на Броудър, тя изглеждаше едва ли не наивна, но отзивчива… толкова отзивчива, толкова пламенна… това беше, което наистина го възбуждаше.
Дейвид Ейбрамс усещаше, че сексът е толкова страхотен, защото чувствата му са различни. Смелостта, решителността й да започне отначало, обожаваше ги. Разбираше я. Макар и тя да признаваше, че се е омъжила за пари. Бе направила грешка, вероятно огромна грешка, но се опитваше да я поправи.
Той се опита да прояви твърдост. Беше лудост. Ето че се увличаше, а това не му бе присъщо. Но не беше готов да се обвърже само след една нощ. А и приемаше напълно думите й за кариерата й, за клеймото, което щяха да й лепнат. За съжаление тя беше абсолютно права. Ако излизаше с него, никой повече нямаше да я уважава като професионален издател. Всички щяха да я сочат, все едно на челото й бе изписано, че е златотърсачка.
А и без това тя беше твърде млада за него.
И имаше проблеми.
И той й беше шеф.
— Все пак това не ми харесва — заяви той.
— Не е нужно да ти харесва. Просто трябва да ме оставиш.
— Много добре. Заеми се със списанието ми. Върши си работата както трябва. — Той стана, оставяйки кафето си, и хвърли двайсетачка на масата.
Лицето й посърна.
— Луд ли си?
— Не, не съм. Също така не съм направен от камък. Ако остана да седя още малко тук, нищо от това, което каза, няма да струва и пукната пара. Така че си тръгвам. За в бъдеще ще се срещаме в компанията на други хора.
Дейвид излезе и тя се загледа след него, взира се в гърба му през стъклото на вратата, докато той се отдалечи, прекоси Шесто и се отправи към Единадесета улица.
На Кейт й се доплака. Но тя наведе глава и довърши кафето си. Беше време да се събуди, да се върне в реалността.
Дейвид Ейбрамс се опита да се концентрира.
Пред него седеше красива жена все пак. Той се бе усмихнал, когато Жаки Молтрано влезе в ресторанта. Всеки пълнокръвен мъж би го направил. В края на краищата да вечеря с нея, не беше чак такова наказание.