— Стъмва се. Имаме късмет, че принцът не падна по-лошо и не се нарани. — Обърна се към подопечните ни. — Трябва да се връщаме. Понитата са уморени от скачането, а и нощта наближава.
Запитах се дали не се опитва да ме предупреди, че принца го грози нещо по-опасно от падане от пони. Отново го върнах на темата.
— Мислите ли, че горката старица е добре? Може би трябва да я потърсим? Изглеждаше много уплашена. Какво ли търсеше сред онези канари?
— Сигурно е събирала подпалки. Или билки и корени. Няма защо да се безпокоим за нея — с безизразно лице отвърна той и надигна глас. — Елиания! Времето за веселби изтече. Трябва да се върнем в майчиния дом.
Видях лицето на Елиания, когато подплаши Хеня. Нарческата беше стресната. А сега е уплашена.
Отсеченото й кимане към Пиотре потвърждаваше мнението на принца. Тя скочи от понито си, свали му юздата и го пусна по склона. Пиотре направи същото с кончето на принца и изведнъж се оказах крачещ редом с него към майчиния дом. Елиания и Предан водеха и мълчанието помежду им тъжно контрастираше на доскорошната им радост. Мъчно ми беше за принца. Научаваше се да обича това момиче от Външните острови, но всеки път, когато се приближаваха един до друг, проклетата политика на трона и властта се вклиняваше помежду им. Изпитах внезапен пристъп на гняв и заговорих рязко.
— Беше Хеня, нали? Жената, която се криеше в храстите. Беше прислужница на нарческата в замъка Бъкип, ако си спомням правилно.
Оцених по достойнство самообладанието на Пиотре. Гласът му бе спокоен.
— Не мисля. Тя напусна, преди да заминем от Бъкип. И двамата смятахме, че ще е по-щастлива в Шестте херцогства, така че нямахме нищо против да я освободим.
— Може и сама да се е върнала в Уислингтън. Може да е изпитала носталгия по дома.
— Нейният дом не е тук. Тя не е от нашия майчин дом — твърдо заяви Пиотре.
— Странно. — Бях твърдо решен да не отстъпвам. Като прост гвардеец от мен не се очакваше тактичност, а само любопитство. — Мислех си, че в тази страна най-важна е фамилията на майката. И че всеки, който служи на нарческата, би трябвало да е от рода й.
— Обикновено е така. — Гласът на Пиотре ставаше все по-напрегнат. — Но по време на пътуването всички жени от фамилията бяха заети. Затова наехме нея.
— Разбирам. — Свих рамене. — Питах се защо майката и сестрите на Елиания не се грижат за нея? Мъртви ли са?
Той трепна, сякаш го бях улучил със стрела.
— Не. Не са. — В гласа му се долавяше горчивина. — Двамата й по-големи братя са мъртви. Загинаха във войната на Кебал Тестото. Майка й и по-малката й сестра са живи, но са… задържани другаде по важен въпрос. Щяха да са тук, ако имаха тази възможност.
— О, не се и съмнявам — съгласих се. Бях убеден, че всяка негова дума е истина, но не цялата.
По-късно, докато Шишко спеше дълбоко, споделих това със Сенч. Опитвах се да насочвам мислите си само към него и да ги отделя от връзката си с принца. Усещах неспокойния му сън. Безсилието и нетърпеливостта на момчето изостряха нервите ми. Опитах се да загърбя емоциите му, докато съобщавах на Сенч всичко, което си бяхме казали с Пиотре. Старият убиец бе раздразнен от просташкото ми поведение, но в същото време и живо заинтересуван от отговорите на Черната вода.
Тук има умисъл в умисъла, също като топките-главоблъсканици на Шута. Убеден съм, че Пиотре и нарческата си имат свои планове и че не всички в майчиния дом знаят за тях. Някои са в течение. Алмата например. На прабабата на нарческата също е било казано, но не ми се вярва, че може да задържи подобни важни неща в ума си. Лестра и майка й са интересни. Лестра ще стане нарческа, след като Елиания замине за Бъкип да се омъжи за Предан. Но в същото време като че ли си съперничи с нея за вниманието на принца и подозирам, че го прави с подкрепата на майка си. Дали не схваща, че да стане в крайна сметка кралица на Шестте херцогства може да се окаже по-висока амбиция от това да отмъкне титлата нарческа от Елиания? Не ми се вярва Лестра и майка й да придават голямо значение на искането на Елиания за главата на дракона. Струва ми се, че амбициите на Лестра би трябвало да разтревожат Елиания и Пиотре, а ето че те си остават невъзмутими и мислите им сякаш са някъде другаде. Елиания просто пропъжда Лестра, когато предизвикателствата й станат твърде нагли, за да се оставят без внимание.
Като сбиването в нощта на сватбата ли?
На годежа, Фиц. На годежа. Не признаваме тази церемония за истинска сватба. Принцът трябва да се ожени у дома, в Бъкип, и бракът трябва да бъде консумиран. Не, нямам предвид само този сблъсък. Лестра направи няколко опита с него след това, когато нарческата не беше наблизо.