Трябва да се научиш да се изправяш срещу нея и да я прогонваш, а не просто да се свиваш на кълбо и да се криеш. Не забравяй, Сенковълк, че си именно вълк. А не мишка.
Започна да избледнява.
Чакай! — Гласът на принца бе изпълнен с отчаяна решителност. Не разбрах как, но успя да я хване и да я задържи. — Коя си ти?
Смайването на Копривка мина през мен като вълна. Тя се опита да се отскубне, но когато не успя, рязко отвърна:
Коя съм аз ли? А кой си ти, че си позволяваш така грубо да нахълтваш тук? Пусни ме.
Кой съм аз ли? Аз съм принцът на Шестте херцогства. И ходя, където си поискам.
Последва слисано мълчание.
Ти? Принцът? — Неверието й бе толкова ясно, колкото и присмехът.
Да, принцът. Престани да ми губиш времето и ми кажи ти коя си!
Трепнах от заповедническия му тон. Навсякъде около мен се простираше мълчалива бездна. Копривка реагира точно така, както очаквах.
О, щом питаш така мило, ще ти кажа. Принц Невъзпитан, аз съм кралица Не-ме-е-еня. Може да ходиш, където си поискаш, но когато това „къде“ е мое, аз казвам, че няма да припариш до него. Изменящ, трябва да си подбираш по-симпатични приятели.
Видях какво беше направила. По време на паузата бе видяла как точно се е намъкнал тук. И сега се отърси съвсем лесно от него. И изчезна.
Рязко се събудих, сподирян от презрението й, което жилеше като хвърлени в лицето камъчета. Опитах се да дойда на себе си, разкъсван между благоговението пред дъщеря ми и ужаса от дракона. Трябваше да помисля какво да правя. Но точно тогава Сенч се намърда в мислите ми.
Трябва да поговорим. Насаме. — Умението му трептеше от възбуда.
Насаме? Сигурен ли си, че знаеш какво означава тази дума? — Защо трябваше да ме шпионира точно тази нощ?
Не насаме. — намеси се Предан. Беше бесен. — Коя е тя? Откога продължава това? Настоявам да знам. Как смееш да обучаваш друга Умела и да криеш съществуването й от мен!
Заспивайте! — Мрачното Умение на Шишко бе нещо между стон и заповед. — Заспивайте и престанете да крещите. Беше само Копривка и драконът й. Лягайте да спите.
Значи всички знаят, а само аз не? Това вече е прекалено. — В Умението на Предан звучеше ярост, обида и онова ужасно чувство за предателство, когато човек открие, че са го държали настрана от някаква тайна. — Настоявам да знам коя е тя. Веднага.
Вдигнах стените и се замолих, макар да знаех, че това няма да ми помогне.
Сенч?
Не зная, милорд — изящно и безочливо излъга старецът. Едновременно го проклех и му се възхитих.
Фицрицарин.
Има сила и власт в това да наречеш някого с истинското му име. Разтърсих се от удара и бързо се замолих:
Не ме наричай с това име. Не тук и не сега, защото драконът може да подслушва.
Не се страхувах от дракона, а от дъщеря си. Твърде много частици от тайните ми попадаха в ръцете й.
Кажи ми, Том.
Не по този начин. Ако трябва да говорим за това, нека да бъде от уста на ухо.
До мен в тъмното Шишко се зави презглава и изстена.
Да се срещнем веднага. — Гласът на принца бе сърдит.
Неразумно е — обади се Сенч. — Да изчакаме до сутринта, принце. Не е нужно да караме хората да почнат да си задават въпроси, като викаме някакъв войник посред нощ.
Не. Веднага. Неразумното е да ме мамите относно тази Копривка. Искам веднага да науча какво става зад гърба ми и защо.
Почти имах чувството, че се намирам в майчиния дом до пейките-легла. Усещах как гневът му прогонва студа от голите му гърди, когато отметна завивката, как яростно нахлузи обувките си.
Добре тогава, изчакай да се облека — отстъпи уморено Сенч.
Не. Оставаш тук, съветник Сенч. Каза, че не знаеш нищо, нали? Значи няма смисъл да си правиш труда да идваш. Ще се срещна с Фиц… с Том на четири очи.
Гневът му ревеше като бушуващ пожар, но въпреки това се бе въздържал да ме нарече по име. Част от съзнанието ми се възхити на самообладанието му. Но по-голямата част бе заета с възникналата дилема. Моят принц ми беше ядосан, при това напълно оправдано от негова гледна точка. Как да реагирам на въпросите му? Кой бях за него сега? Приятел, наставник, чичо или поданик? Усетих, че Шишко се надига в леглото и ме гледа как се обличам.
— Ще изляза съвсем за малко. Нищо няма да ти се случи — уверих го, докато се питах дали наистина е така.
Не искам да оставям Шишко сам — обърнах се към принца с надеждата това извинение да ме спаси.
Тогава доведи и него — кратко заповяда той.
— Искаш ли да дойдеш?
— Чух го — с досада отвърна Шишко и въздъхна тежко. — Все ме караш да ходя на места, на които не искам — оплака се, докато се мъчеше да си намери дрехите в тъмното.