— Може би принцът би могъл да му го обясни. В момента Шишко ми е толкова ядосан, че май изобщо не чува какво му говоря.
— Не е единственият, който ти е ядосан — хладно отбеляза Предан. Спокойствието, с което се обърна към мен, ме предупреди, че гневът му наистина е много дълбок. Владееше го, както мъж владее меча. И чака удобен момент.
— По-добре да ви оставя да го обсъдите насаме — рече Сенч и побърза да стане.
— О, не. Щом не знаеш нищо за Копривка и нейния дракон, значи и за теб ще е толкова полезно, колкото и за мен.
Сарказмът на принца осуети оттеглянето на Сенч и той бавно се отпусна на стола си. Изведнъж ми стана ясно, че старецът няма да ми помогне по никакъв начин, и че дори е доволен, че съм притиснат в ъгъла.
— Коя е Копривка? — директно попита Предан.
Отговорът ми бе също тъй директен.
— Дъщеря ми. Макар тя да не го знае.
Той рязко се облегна назад, сякаш го бях залял със студена вода. Последва дълго мълчание. Сенч, мътните да го вземат, вдигна ръка да прикрие устата си, но успях да забележа усмивката му. Изгледах го свирепо. Той отпусна ръката си и се ухили открито.
— Ясно — най-сетне каза Предан. После, сякаш това бе най-важното заключение, до което можеше да стигне, добави: — Значи имам братовчедка! Колко е голяма? Как така не съм я виждал досега? Или съм я виждал? Кога за последно е била в двора? Коя лейди е майка й?
Не можех да намеря думи, но когато Сенч заговори вместо мен, бях готов да го убия.
— Никога не е идвала в двора, принце. Майка й прави свещи. Баща й… мъжът, когото мисли за свой баща, е Бърич, бивш главен коняр в замъка Бъкип. В момента е на шестнайсет, ако не се лъжа. — Спря, сякаш даваше възможност на принца да осмисли чутото.
— Бащата на Пъргав? Значи… Пъргав твой син ли е? Каза, че имаш осиновен син, но…
— Пъргав е син на Бърич. И природен брат на Копривка. — Поех дълбоко дъх и се чух да питам: — Имате ли бренди? Виното е недостатъчно за подобен разговор.
— Напълно те разбирам.
Предан стана и донесе бренди. В този момент беше повече племенник, отколкото принц. Изпадна в захлас от историята на фамилията. Беше ми трудно да говоря за всичко това, а съчувственото кимане на Сенч правеше нещата още по-лоши. Когато всички заплетени връзки най-сетне му бяха разказани, Предан дълго мълча, клатеше глава.
— Ама че каша си забъркал, Фицрицарин. С тази подробност разказът на майка ми за живота ти става много по-разбираем. И сигурно страшно мразиш Моли и Бърич, че са те зарязали, забравили са за теб и най-предателски са намерили утеха един в друг.
Бях потресен, че може да говори по този начин.
— Не — казах твърдо. — Не е така. Те мислеха, че съм мъртъв. Няма нищо предателско в това да продължиш да живееш. И ако е трябвало да се омъжи за някого, то… то съм радостен, че е избрала достоен за нея мъж. И че е намерила мъничко щастие за себе си. И че двамата заедно закрилят детето ми.
Ставаше ми все по-трудно да говоря, гърлото ми се стягаше. Отпуснах го с огромна глътка бренди и с мъка поех дъх.
— Той е по-добър мъж за нея — успях да добавя. Бях си го повтарял толкова често през всичките тези години.
— Чудно ми е дали и тя е на същото мнение — замислено рече принцът и като видя физиономията ми, побърза да добави: — Моля за извинение. Не е моя работа да се питам подобни неща. Но… но все пак съм потресен, че майка ми е позволила това. Много често ми е повтаряла каква огромна отговорност имам като единствен наследник на трона.
— В това отношение отстъпи пред чувствата на Фиц. Въпреки съветите ми — обясни Сенч. Почувствах задоволството му, че най-сетне успява да си го върне.
— Разбирам. Всъщност нищо не разбирам, но засега въпросът е как си я учил да използва Умението? Живял ли си близо до нея преди, или…
— Не съм я учил. Всичко, което знае, го е постигнала сама.
— Но нали казвате, че това е ужасно опасно! — Смайването на Предан сякаш стана още по-силно. — Как можеш да й позволиш да се излага на такъв риск, след като знаеш колко е важна тя за трона на Пророците? — Въпросът бе отправен към мен, а после принцът обвинително се обърна към Сенч. — Ти ли не си допускал да се явява в двора? Това да не е поредният ти глупав опит да защитиш името на Пророците?
— Ни най-малко, принце — спокойно отрече той и ме погледна. — Много пъти съм молил Фиц да позволи Копривка да бъде доведена в Бъкип, за да може да научи колко е важна за Пророците и да бъде обучена на Умението. Но и по този въпрос чувствата на Фицрицарин са различни. Въпреки съветите ни — на кралицата и моите.
— Не мога да повярвам — тихо рече принцът. — Това е недопустимо. И ще бъде поправено. Аз лично ще го направя.