Това насочи мислите ми в друга посока.
— Мислиш ли, че онази птица вече е стигнала до Кетрикен?
Сенч ме погледна съчувствено.
— Наясно си, че няма как да знаем. Ветрове, бури, сокол… доста неща могат да забавят или спрат една пощенска птица. Тя лети само към дома и партньора си. Няма начин Кетрикен да ни прати отговор по нея. Замислял ли си се да опиташ да се свържеш с Бърич? — попита деликатно.
— Снощи — отвърнах. Сенч вдигна вежда. — Нищо. Чувствах се като нощна пеперуда, блъскаща се в стъклото на фенер. Преди години успявах да ги зърна за миг — и Моли, и Бърич. Не като докосване на умове, а… както и да е, безсмислено е. Вече го няма. Предполагам, че Копривка е служила като фокус, макар да не виждах през нейните очи.
— Интересно — тихо рече той и се досетих, че скътва тази информация за евентуално използване в бъдеще. — И с Копривка не можеш да се свържеш, нали?
— Не — отсякох колкото се може по-безизразно. Пресегнах се и взех бутилката.
— По-леко с това — предупреди ме Сенч.
— Далеч съм от напиване — отвърнах раздразнено.
— Не съм казал, че си пиян — меко рече той. — Но не ни е останало много. И може да ни е нужно повече на Аслевял, отколкото тук.
Докато оставях бутилката, влезе Предан. Шишко го следваше с мрачна физиономия.
— Не заминавам — обяви той на всеослушание.
— Заминаваш — упорито отвърна Предан.
— Не.
— Да.
— Достатъчно! — прекъсна ги Сенч, сякаш бяха седемгодишни хлапета.
— Не! — отсече Шишко и се тръшна на един стол.
— Заминаваш — твърдо рече Предан. — Освен ако не искаш да останеш сам тук. Съвсем сам, без да има с кого да си говориш. Ще си седиш в тази стая, докато не се върнем.
Шишко издаде брадичка и долната си устна и изплези език. Скръсти късите си дебели ръце на гърдите си и измери Предан с поглед.
— Не ми пука. Пък и без това не съм сам. Говоря си с Копривка. Тя ми разказва приказки.
Подскочих.
— Можеш да си говориш с Копривка?
Той ме изгледа свирепо, сякаш току-що бе разбрал, че в опита си да уязви Предан се е издал пред мен. Заклати крака.
— Може би. Но ти не можеш.
Знаех, че не мога да си позволя да губя самообладание и да го притискам твърде много.
— Защото ти ме спираш, така ли?
— Не. Тя просто не иска да разговаря с теб.
Каза го, като ме гледаше оценяващо, може би, за да разбере дали тази идея ме тормози повече от мисълта, че е в състояние да ме изолира от нея. Беше прав. Тормозеше ме. Отправих тиха молба към Предан.
Разбери вместо мен. В безопасност ли е?
Очите на Шишко се стрелнаха към Предан и отново се обърнаха към мен. Принцът премълча. Той също разбра, че ни е хванал да обменяме мисли. Каквото и да кажеше на Шишко, щеше да събуди подозренията му. А дребният човек съвсем не бе благоразположен към Предан. Реших да се възползвам от това.
— Така. Е, Шишко, значи няма да пътуваш с нас?
— Не. Повече никакви кораби.
Беше жестоко. Но въпреки това го направих.
— Тогава как ще се прибереш у дома? Единственият начин да се върнем е с кораб.
На лицето му се изписа съмнение.
— Не заминавате за дома. Отивате на онзи остров с дракона.
— Най-напред там, да. Но след това заминаваме за дома.
— И преди това ще се върнете тук да вземете Шишко.
— Може би — съгласи се Предан.
— Може би, ако сме все още живи — добави Сенч. — Разчитахме на твоята помощ. Ако останеш тук и заминем без теб… — Старецът сви рамене. — Драконът може да убие всички ни.
— И така ви се пада — мрачно рече Шишко. Но все пак решимостта му като че ли се напука. Май се замисли, докато седеше и се мръщеше на дебелите си ръце.
— Щом Копривка разказва на Шишко приказки, за да му прави компания, значи едва ли се намира в опасност, Фиц — бавно и замислено рече Сенч.
Ако се надяваше с това да провокира коментар от страна на Шишко, не успя. Дребният човек изсумтя презрително, настани се по-удобно на стола си и скръсти решително ръце. — Оставете — рекох тихо на всички. Опитах се да си обясня защо Копривка ми е толкова сърдита, че е прекъснала всякакъв контакт с мен. Причините бяха твърде много. Но въпреки това, сурово си казах, по-добре е да знам, че е жива и ядосана, отколкото да си мисля, че е убита от дракон заедно с цялото си семейство. Много ми се искаше да науча със сигурност какво е положението, но знаех, че няма да се получи. Пожелах сполука на пощенската птица, която бяхме пратили. Ако Копривка бе решила се сърди, поне да се сърди на безопасно място.