Шутът ме чакаше.
(обратно)Глава 13 Аслевял
„Претопяването“ беше може би най-ефективното оръжие, използвано от островитяните срещу нас по време на Войната на Алените кораби. Техниката на „претопяване“ все още не ни е известна, но ужасните резултати са добре познати на мнозина. Наречена е на Фордж3, градчето на миньори, което първо стана жертва на тази ужасна атака. Нашествениците от Алените кораби нападнали през нощта, като избили или взели за заложници по-голямата част от населението. В замъка Бъкип бе пратено „известие за откуп“, с което се искаше злато; в противен случай щели да пуснат заложниците. Това се видя безсмислено на крал Умен и той отказа да плати. Нашествениците удържаха на думата си — освободили на пръв поглед невредимите заложници и отплавали в нощта.
Но бързо стана ясно, че благодарение на някаква тайна магия селяните вече не са себе си. Макар да помнеха кои са и да познаваха семействата си, това сякаш вече не ги интересуваше. Моралът за тях не съществуваше. Мислеха единствено за задоволяване на непосредствените си желания и за постигането им не се поколебаваха да крадат, убиват и изнасилват. Някои били „заловени“ от семействата им и били правени неуспешни опити да ги върнат към предишния им живот. Никой не се оправил.
Претопяването бе използвана през войната тактика. В резултат на наша земя оставаше местна враждебна войска, съставена от наши собствени близки, без никакви финансови или емоционални загуби за Кебал Тестото. Избиването на Претопени беше деморализираща задача. Белезите остават и до днес. Градчето Фордж така и не е възстановено.
Книжник Федрен, „История на Войната на Алените кораби“Бях в първата лодка, която докосна Аслевял, заедно с останалите гвардейци. Почти веднага след нас в пясъка заора и лодката, в която бяха Сенч и Предан, нарческата, Пиотре и Аркон Кървавия меч. Скочихме в плитката вода да я хванем и със следващата вълна я изкарахме на брега, така че пътниците да стъпят на суха земя. През цялото време усещах Шута, който стоеше на височината над брега и ни наблюдаваше. Беше неподвижен, но студеният вятър сякаш говореше вместо него. Развяваше дългата му златна коса и наметалото му, чиито краища плющяха сурово. Беше зарязал пудрата, която правеше кожата му по-светла, както и джамайлийските гримове, представящи го за чужденец. Кафявата кожа над изваяните кости на лицето му и златистата му коса го превръщаха в създание от легенда. Строгото черно и бяло на одеждите му изтриваха всякаква следа от лорд Златен. Запитах се дали някой, освен Сенч и мен е успял да го познае. Заговори едва когато принцът стъпи на брега. Поклони му се.
— Направил съм горещ чай — извика той. Гласът му се понесе през непрестанния шум на вятъра. Не каза нищо повече. Махна към шатрата си и тръгна натам.
— Познавате ли го? Кой е той? — попита Аркон Кървавия меч. Ръката му лежеше на дръжката на меча.
— Познавам го отдавна — навъсено отвърна Сенч. — Но нямам представа как се е озовал тук. Нито защо.
Принцът се мъчеше да скрие изумлението си. Обърна се към мен, но побързах да забия поглед в земята.
Това лорд Златен ли беше? — Въпросът на Предан бе съвсем искрен. Промяната във външния му вид бе достатъчна, за да го обърка.
Не. Нито пък Шутът. Но те са различни страни на един и същи човек, който и да е той.
Стига с драмите — раздразнено се намеси Сенч, после каза на глас:
— Не представлява заплаха за нас. Аз ще се оправя с него. Гвардейци, останете тук и помогнете за разтоварването на багажа. Искам всичко да се изнесе над линията на прилива и да се защити от влагата.
Така Сенч се отърва от мен. Щеше да ме държи отделно от Шута, докато не разбере какво става. Помислих си да не обърна внимание на заповедта и да го последвам до палатката. В същия момент Ридъл ме побутна.
— Май ще е по-добре да им помогнеш.
Шишко приближаваше брега заедно с Осезаващата котерия. Беше се вкопчил в борда на лодката и очите му бяха стиснати. Уеб леко бе положил ръка на рамото му, но дребният човек се бе присвил. Въздъхнах и отидох да се заема с него. От кораба спускаха още една лодка, в която се бяха настанили воините от хетгурда.
Когато целият товар бе свален от кораба и грижливо закрит с платнища, вече се смрачаваше. Успях да огледам буренцата, които Сенч бе натоварил в последния момент. Не бяха с бренди. От едното се сипеше някакъв прах. С ужас и радостно предчувствие разпознах материала, с който експериментираше Сенч. Затова ли не беше възразил така остро, когато хетгурдът ни лиши от работна ръка? Как смяташе да използва този прах?