Стоях на брега и гледах как отстъпващите вълни постепенно разкриват не само аморфната маса на голямото животно, но и няколко грамадни блока от черен камък, които лъщяха на лунната светлина. Забравих за всичко останало. Създанието ми се струваше познато по някакъв странен, зловещ начин. Видиш ли веднъж полегнал дракон, никога няма да го забравиш. Сърцето ми заби по-бързо. Възможно ли бе това да е отговорът на загадката ни?
Мисля, че открих твоя дракон, Предан. Намери повод да излезеш на палубата и погледни към брега. Разкрива се при отлив. В зоната на отлива има каменен дракон.
Мисълта ми не бе ограничена единствено до Предан, Сенч също я чу. След миг принцът и останалите участници във вечерята излязоха на палубата. Загледаха се към брега, но се съмнявам, че можеха да различат създанието ясно като мен — корабният фенер очертаваше по-ясно силуета му. Благодарение на допълнителната светлина и с отстъпването на водите видях грешката си. Онова, което ми бе заприличало на дракон, всъщност бе куп огромни каменни блокове, подредени близко един до друг, но без да се допират. Видях главата върху предните лапи, шията и раменете, три сегмента от гърба и задните му крака, както и стесняващите се части от опашката. Ако всичко това се събереше в едно цяло, щеше да се получи дракон. Но всъщност приличаше на детска игра върху мокрия пясък.
Това ли е нашият дракон? Да не би да е искала да отнесеш в дома й каменната глава? — попитах.
Чрез връзката ми с Предан видях как той посочва и задава подобен въпрос на Пиотре. Аркон Кървавия меч се разсмя и поклати глава. Чух отговора му толкова ясно, сякаш се намирах на палубата до тях.
— Не, това е една от щуротиите на Бледата жена. Карала робите си да добиват камък тук. Настоявала, че единствено черният камък от този остров можел да послужи за баласт на белите й кораби. Явно на някои от робите им е било заповядано да извайват камъка. Но с каква цел може би никога няма…
— Късно е — рязко го прекъсна Пиотре. — А ти отплаваш със сутрешния отлив, братко. Да прекараме още една добра нощ в легла, преди да посрещнем суровите условия на острова. Съветвам те и ти да си легнеш, принц Предан. Утре трябва да тръгнем рано по пътеката, за която казват, че водела до истинския дракон. Чака ни тежък преход. Най-добре е всички да отпочинем.
— Мъдро предложение от мъдра глава. Е, в такъв случай, късмет и лека нощ — побърза да се съгласи Аркон.
Е, това беше добре изиграно — отбеляза Сенч, докато останалите напускаха палубата. — Аркон явно се усети, че разказва истории, които Пиотре не иска да научаваме. Виж какво можеш да откриеш, Фиц.
Как реагира Шутът? — попитах рязко.
Не обърнах внимание — безцеремонно отвърна Сенч.
А как е пристигнал? Защо е тук? Защо не ми даваш възможност да говоря с него? — Не можех повече да сдържам въпроса, нито да скрия напълно раздразнението си, че все още не са споделили отговорите с мен.
О, я стига си се цупил — пренебрежително отговори Сенч. — Каза ни съвсем малко. Знаеш го какъв е. Изчакай до утре, Фиц. След като се върнем на сушата, можеш да го разпитваш колкото си искаш. Несъмнено ще е по-открит с теб, отколкото с нас. Колкото до това защо го държим близо до нас, причината е, че искам да е по-далеч от воините на хетгурда, не от теб. Вече каза, че ще направи всичко по силите си, за да ни убеди да не убиваме дракона. И беше достатъчно объркващ, чаровен и загадъчен, за да заинтригува Пиотре и Кървавия меч, но си мисля, че нарческата продължава да се страхува от него. Не смее да го погледне в очите.
Принцът също се включи.
Отначало хората на хетгурда помислиха, че това е някаква измама от наша страна, че сме домъкнали тук някакъв таен съюзник. Когато възразихме, че не е имало как да знаем какви условия ще наложи хетгурдът, признаха, че това е малко вероятно.
Нарческата и Пиотре как реагираха на твърдението му, че ще помогне на дракона? — попитах.
Сенч явно вече бе мислил по този въпрос.
Реагираха странно. Очаквах, че ще негодуват, но Пиотре изглежда облекчен, почти радостен, че го вижда тук. Колкото до мен, благодарен съм, че не каза нищо повече. Моля те да водиш дискусиите си с Шута по-далеч от ушите на Пиотре и нарческата. Ако открият, че сте стари приятели, може да решат, че и ти си против мисията.
В мисълта на Сенч се долавяше предупреждение, сякаш изпитваше лоялността ми. Не му обърнах внимание.
Ще изчакам удобен момент и ще говоря с него насаме.
Именно. — Отговорът му бе нещо средно между потвърждение и заповед.
Хората на кораба вече се разотиваха по леглата си. Хвърлих поглед към лагера. Сякаш всички вече си бяха легнали. Огънят догаряше. Не бях изял вечерната си дажба. Горещата каша сигурно щеше да изглежда като пищно угощение към края на мисията, но засега не ме привличаше особено.