Двамата с Шишко не бяхме единствените посрещачи. Ридъл и един от гвардейците изтеглиха лодката на Пиотре над линията на прибоя. Двамата с Лонгуик направихме същото с лодката на принца, а после и на Шута. Той слезе, без изобщо да погледне към мен и да издаде, че ме познава. Хората на хетгурда наобиколиха Аркон Кървавия меч. Изобщо не опитаха да понижат гласовете си, когато му обясниха, че Черният мъж не е приел дара им. Затова смятаха, че всички следва да разберем, че мисията ни на това място дълбоко го обижда. Нарческата трябвало да размисли и да освободи принца от задачата.
Знаех, че са разтревожени. Но нямах представа, че това е толкова важно за тях — добавих, след като бях разказал на Сенч и принца за сутрешната случка при каменната маса. И двамата не ме погледнаха, докато им предавах информацията. Чакаха любезно, на известно разстояние от разискванията около Кървавия меч и Пиотре. Самата нарческа стоеше отделно от мъжете и се взираше в морето. Беше като изваяна от камък; на лицето й се четеше твърда решимост и примиреност.
Дискусията за Черния мъж продължаваше, но Шутът отвлече вниманието ми от нея. Приближаваше, като бъбреше приятелски с Кокъл и Пъргав. Облеклото му в черно и бяло толкова силно напомняше за времето, когато бе шут на крал Умен, че гърлото ми се сви. Хвърли ми бърз поглед с очите си с цвят на бренди. После вниманието му се насочи към разговора на воините на хетгурда с Пиотре и Кървавия меч. Сякаш гледах как ловджийско куче замръзва, надушило следа. Съсредоточи се върху тях и ги приближи, без изобщо да го е грижа дали няма да приемат постъпката му за нахална.
Разговорът се бе превърнал в спор и участниците изричаха гневните си думи толкова бързо и гърлено, че едва ги разбирах. Пиотре се отдели от групата и скръсти ръце на гърдите си. Извърна се и се загледа някъде настрани, но в същото време шумно удари ножницата си. В Шестте херцогства нямаме подобен жест, но значението му беше повече от ясно. Ако някой искаше да спори още с него, трябваше да го направи с меч в ръка. Хората на хетгурда отместиха погледи от него — не приеха предизвикателството. Наобиколиха Кървавия меч, който разпери безпомощно ръце, след което махна към дъщеря си и сви рамене, сякаш искаше да каже, че никой мъж не може да разбере мотивите на една жена. Това като че ли реши нещо.
Мъжът с татуираната мечка се отдели от групата и тръгна към нарческата. Тя не го погледна, макар да бях сигурен, че е усетила приближаването му. Вместо това продължаваше да се взира в нещо на хоризонта. Вятърът развяваше синьото й наметало и бродираната й пола, като от време на време разкриваше ботушите й от тюленова кожа и вълнените й гамаши. Нарческата обръщаше внимание на палавия вятър толкова, колкото и на чакащия Мечок. Той прочисти гърлото си, но бе принуден да заговори преди тя да се обърне към него.
— Нарческа Елиания, бих искал да поговорим.
Тя се обърна към него, но не каза нищо — просто регистрираше присъствието му. Той прие това като разрешение да говори. Думите му бяха ясни и официални; вероятно искаше всички да ги чуят и разберат. Бухалът също ги приближи, може би, за да засвидетелства думите му за идните поколения. Бардовете не приемат думата „насаме“.
— Сигурен съм, че чу за какво си говорехме. Но все пак ще го кажа направо. Снощи оставихме дар за Черния мъж, както е прието при посещаването на това място. На сутринта го намерихме недокоснат на каменната маса. Отдавна е известно, че никой не може да купи благоволението на Черния мъж с дарове, но когато той ги вземе, значи ти разрешава да рискуваш живота си тук. Днес разбрахме, че не ни отстъпва дори това. Нарческа, дойдохме тук с теб, като още от началото знаехме, че предизвикателството ти към твоя годеник е неуместно. Ти не ни послуша. Сега ще обърнеш ли внимание на онова, което ни показа самият Черен мъж? Не сме добре дошли тук. Мнозина от нас смятат, че ти е ядосан. Не очаквахме, че няма да приеме дара дори на онези, които дойдоха тук да свидетелстват, че борбата с дракона е честна. Излагаш на опасност не само съпруга си и себе си, но и всички нас. И ако постигнеш своето, се боим, че гневът на боговете ще се стовари не само върху теб, но и върху всички свидетели на ставащото.
Видях я как примигва и като че ли бузите й порозовяха. Единствено неподвижността й показваше, че го е слушала, докато се взираше в далечината. Мечокът заговори по-тихо, но думите му се чуваха все така ясно.
— Оттегли предизвикателството, нарческа. Замени го с друго, ако желаеш, с нещо по-подходящо. Поискай от него рог на кит или зъб на мечок, убит от самия него. Изправи го срещу каквото и да било създание, което един мъж има право и може да ловува, но нека напуснем този остров и дракона, който го защитава. Айсфир не може да бъде убит от мъж, нарческа. Дори от любов към теб.