Помислих си, че ще я убеди, докато не чух последните думи. Бяха произнесени с такова презрение, че дори аз усетих жилото им. Тя заговори, без да се обръща към него.
— Предизвикателството остава — рече тя на морето. После се обърна към Предан и добави: — Защото така трябва. За честта на клана на Нарвала.
Изговори последните думи едва ли не като извинение, сякаш съжаляваше за тях, но въпреки това бе длъжна да ги каже. Предан кимна бавно в знак, че приема предизвикателството и решението й. Това бе акт на доверие помежду им и мисля, че видях нещо, което Сенч може би разбираше от известно време — че ако тези двамата се научат да вървят в един впряг, от тях ще се получи много силна двойка.
Мечокът стисна юмруци и издаде брадичка. Бухалът кимна отсечено, сякаш за да фиксира момента в паметта си.
Нарческата се обърна към Пиотре.
— Не трябва ли вече да тръгваме? Доколкото знам, ни чака дълъг и тежък път до мястото, където е скован драконът.
Пиотре кимна и отвърна:
— Веднага след като се сбогуваме с баща ти.
На мен това ми заприлича като заповед Аркон Кървавия меч да си върви, но той не изглеждаше засегнат, а сякаш изпита облекчение.
— Да, вече трябва да отплаваме — съгласи се той.
— Бъдете свидетели! — гневно извика Мечокът. Всички се обърнаха към него. — Бъдете свидетели, че ако загинем тук, ние, които дойдохме по искане на хетгурда, то клановете на Нарвала и на Глигана дължат кръвнина на майчините ни домове. Защото не сме тук по свой избор, нито търсим този сблъсък. Станем ли жертви на гнева на боговете, не оставяйте семействата ни да викат напразно за справедливост.
Настъпи тишина.
— Свидетел съм — сърдито рече Пиотре.
— Свидетел съм — като ехо повтори Аркон Кървавия меч.
Усетих, че това е някакъв островен обичай, който не познавах. Сенч долови объркването ми.
Обвърза и двамата. Каквато и беда или нещастие последва от действията ни тук, вината ще е на клановете на Нарвала и Глигана. Мечокът призова всички да бъдат свидетели на това.
Стори ми се, че Мечокът почти се слиса от това с каква лекота Пиотре и Кървавия меч приеха маневрата му. Стисна няколко пъти юмруци, но когато никой не си направи труда да го забележи, се обърна и се отдалечи. Бухалът го последва. Предположих, че бяха очаквали предизвикателство, което може да се уреди с мечове или юмруци. А сега съгласието на Пиотре и Кървавия меч ги принуждаваше да продължат мисията си заедно с другарите си от хетгурда.
Сбогуването с бащата на нарческата премина с неохота. Формалните пожелания изискваха участието на хората на хетгурда, Сенч, принца, Пиотре и нарческата. Останалите бяхме странични наблюдатели. Шишко се мотаеше безцелно по брега, подритваше камъни и гонеше скрилите се под тях рачета. Престорих се, че се местя, за да го държа под око, като приближавах все повече и повече към Шута. Той явно забеляза усилията ми, защото се отдръпна малко от Пъргав и Кокъл. Накрая се озовахме почти един до друг.
— Така значи — казах тихо. — Въпреки всичките ми усилия се изхитри да стигнеш дотук. Как го направи?
Макар да бяхме равни по ръст, той все пак успя да ме погледне отгоре. Лицето му бе съвсем неподвижно, което говореше за силния му гняв. Помислих си, че няма да ми отговори. Но той каза студено:
— Долетях.
Не ме гледаше. Дишаше съвсем тихо. Донякъде се окуражих, че не се отдръпна от мен, но се запитах дали просто не иска да привлича вниманието на останалите към нас. Игнорирах подигравателния му отговор.
— Как можеш да ми се сърдиш? Знаеш защо го направих. Сам каза, че ако дойдеш тук, ще умреш. Затова се погрижих да не идваш.
Известно време той не каза нищо. Загледахме се как Аркон Кървавия меч заминава с лодката. Двама от воините му наблягаха здраво на греблата. Ясно личеше, че с радост напускат острова. Шутът ме погледна косо. Очите му бяха потъмнели до цвета на силен чай в стъклена чаша. Без пудра и грим лицето му бе гладко и златистокафяво.
— Би трябвало да уважиш, че зная какво трябва да направя — укори ме той.
— Ако ти знаеше, че отивам към смъртта си, нямаше ли да се опиташ да ме спреш?
Грешен въпрос — разбрах го веднага след като го зададох. Загледан към кораба в залива и моряците, които вече вдигаха котва, Шутът заговори тихо, едва движеше устни.
— Тъкмо обратното. Много пъти съм знаел, че вярата или инатът ще изложат живота ти на опасност, но винаги съм уважавал решенията ти.