— Загрижен съм за Шишко — казах му тихо. — Изглежда странно разсеян. Настроението му непрекъснато се мени, от раздразнение в страх, а после изведнъж се въодушевява.
Сенч кимна бавно.
— Има нещо в този остров… Не мога да определя какво, но го има. Усещам по-силен страх и тревога, отколкото би трябвало, а в следващия миг чувствата изчезват. Сякаш островът ми говори чрез Умението. И щом е в състояние да достигне до такъв слаб Умел като мен, как ли го чува Шишко?
Долових горчивината, с която говореше за несъвършенствата на магията си.
— С всеки ден ставаш все по-добър — уверих го. — Но мисля, че може би си прав. И аз през целия ден усещам необяснима тревога. Впрочем, понякога това е типично за мен. Но това ми се струва по-безформено от обичайното. Възможно ли е да е свързано с уловените в камъка спомени?
Той въздъхна примирено.
— Откъде мога да знам? Единственото, което можем да направим за Шишко, е да се погрижим да се наяде и наспи добре.
— И неговото Умение става по-силно.
— Забелязах. Кара собствените ми незначителни способности да изглеждат още по-нищожни.
— Дай си време, Сенч. Малко търпение, с времето всичко ще се получи. Справяш се много добре за човек, започнал толкова късно и обучавал се толкова малко.
— Време. Времето е единственото, с което разполагаме, когато всичко е казано и свършено, а ето, че все не ни достига. Ти можеш да си спокоен. През целия си живот си владеел толкова магията, колкото си искал, че дори повече. А аз трябва да откъсвам съвсем малко парченце от нея в края на дните си. Къде е справедливостта на съдбата, щом един слабоумен има в изобилие онова, което желая така отчаяно, а изобщо не го цени? — Обърна се към мен. — Защо винаги си имал толкова много Умение, че то направо извира от теб, а никога не си искал с цялото си сърце да го овладееш, а аз копнея за това през целия си живот?
Започваше да ме плаши.
— Сенч. Мисля, че това място дебне умовете ни и намира страховете и отчаянията ни. Вдигни стените си срещу него и се доверявай единствено на логиката си.
— Хм. Никога не съм бил жертва на емоциите си. Но този път и за двама ни ще е по-добре да почиваме, отколкото да говорим. Грижи се за Шишко. Аз ще наглеждам принца. Той също изглежда в мрачно настроение. — Разтърка облечените си в ръкавици ръце. — Стар съм, Фиц. Стар. И уморен. И премръзнал. Ще се радвам, когато всичко това приключи и отново сме у дома.
— И аз — съгласих се с цялото си сърце. — Но има още нещо, което искам да споделя с теб. Не е ли странно? Преди си мислех, че общуването ни чрез Умението е тайно. И въпреки това трябва да те намеря, за да си шепнем. Не мисля, че Шишко е готов да приеме от мен молба за услуга. Все още ми е сърдит и ме обвинява. Може би ще е по-добре да го направиш ти или принцът.
— Какво имаш предвид? — нетърпеливо попита Сенч. Пристъпи от крак на крак — студът сигурно вече го пронизваше до старите му кокали.
— Копривка е в Бъкип. Мисля, че птицата е стигнала до кралицата и тя е пратила някой при Бърич. Копривка живее в замъка за по-сигурно. И знае, че заплахата за нея е свързана с мисията ни да отсечем главата на дракона.
Не можех да му кажа, че знае, че аз съм баща й. Исках да съм наясно какво й е казал Бърич, преди да се разкрие тази тайна.
Сенч схвана моментално.
— И Шишко разговаря с Копривка насън. Можем да общуваме с Бъкип и кралицата.
— Почти. Мисля, че трябва да сме много внимателни. Шишко все още не е доволен от мен и може да направи някой номер, ако знае, че по този начин ще ме разстрои. А Копривка също ми е ядосана. Не мога да се свържа направо с нея и не знам колко внимание ще обърне на съобщенията ми чрез Шишко.
Той изсумтя намусено.
— Късно се съгласяваш с плановете ми за нея. Фиц, не ми се иска да те коря. Но ако ни беше позволил да я доведем веднага щом научихме какъв потенциал има, изобщо нямаше да се намира в опасност. И караниците помежду ви нямаше да ни пречат така. Принцът или аз можехме да се свържем с нея, ако беше подготвена да използва магията си. През цялото време щяхме да поддържаме връзка със замъка Бъкип.
Беше детинско от моя страна, но не се сдържах.
— Най-вероятно щеше да я вземеш с нас, за да дава повече сила на принца.
Той въздъхна, сякаш си имаше работа с упорит ученик, който отказва да се съгласи с очевидното. Може би бе точно така.
— Както искаш, Фиц. Само те моля да не се втурнеш в това като подгонен от пчели бик. Остави я да свикне в Бъкип, докато двамата с принца решим какво трябва да знае и как най-добре да се свържем с нея чрез Шишко. Може да се наложи да подготвим и него.
Заля ме облекчение. Бях се уплашил, че бикът всъщност ще е Сенч.