— А ако не разбера? Ако направя грешка, тогава какво?
— Не… — Гласът му замря.
Продължих с натиска си.
— Виждаш ли колко глупаво е това? Просто не мога да стоя до теб и да гледам как умираш, Шуте. Знам го, ти също го знаеш. Искаш от мен да съм напълно различен от онова, което съм. Тогава ти ще си направил промяната, не аз. А нима не ми казваше, че промяната е моя работа, не твоя? Така че не искай това от мен. Ако съдбата повелява да умреш, тогава сигурно и аз ще съм мъртъв. И тогава това едва ли ще има особено значение и за двама ни. — Рязко станах. — И това е последният път, когато говорим на тази тема. Това е въпрос, който аз не искам да обсъждам. Късно е, уморен съм. Отивам да спя.
Промяната на лицето му ме порази. Видях в очите му огромно облекчение. И сякаш едва тогава разбрах колко много се страхува от онова, пред което му предстои да се изправи. Фактът, че не го бе показвал пред никого, беше най-голямата проява на смелост.
Тъкмо вдигах покривалото, когато Шутът заговори отново.
— Фиц. Наистина ми липсваше. Не си отивай. Спи тук тази нощ. Моля те.
Така и направих.
(обратно)Глава 16 Елфова кора
Елфовата кора, или по-точно кората на делвеново дърво, наричана понякога и самодивско биле, е мощно подсилващо средство, което, за съжаление, има неприятен страничен ефект — употребяващият става жертва на чувства като безнадеждност и страх. Поради това тя често се използва от робовладелците в Халкида, за да увеличат работоспособността на роба и същевременно да потиснат духа му. Продължителното й приемане води до пристрастяване, а някои твърдят, че дори нередовната употреба е в състояние трайно да промени темперамента на човек, като го направи подозрителен дори към най-близките си и в същото време понижава самочувствието му. Но дори при всички тези недостатъци има моменти, когато приемането й си заслужава риска заради силата, която може да осигури в крайно належащ момент. Тя не е така летлива като семената на кариса или синдина, които могат да предизвикат бурен пристъп на емоции и фалшива еуфория и да подтикват употребяващия към необмислени и опасни действия.
Най-добрата елфова кора се получава от нови връхчета на много стари дървета. Най-напред направете надлъжен разрез на клонката и после по един напречен в краищата му. Пъхнете върха на ножа под ръба на кората и я свалете внимателно. Отделената кора веднага ще се навие на цилиндър. Съхранявайте я така на хладно и сухо, докато не изсъхне до такава степен, че да може да се стрие на прашец, който може да се приема като чай.
При спешна нужда може да се използва и прясно свалена кора, но тогава е много по-трудно да се определи силата на чая по цвета му.
Рейхал, „Хербарий“Излязох от шатрата на Шута много рано, преди останалите да са се събудили. Спах лошо, преследван от безформени кошмари. На зазоряване лежах буден и копнеех да притежавам умението на Копривка да преправям подобни тревожни сънища. Това насочи мислите ми към нея. Много ми се искаше да поговоря насаме със Сенч и Предан, без дори Шишко да може да подслушва. Отидох в края на лагера да се облекча. Стоящият на пост Дефт ми кимна. Тръгнах направо към палатката на принца, като гледах да се движа съвсем тихо. Бях забравил, че предишната вечер бях заръчал на Пъргав да го охранява. Момчето беше нащрек като лисица — когато приближих, покривалото на шатрата леко се повдигна и видях не само бдителни очи, но и върха на стрела.
— Аз съм — побързах да кажа и изпитах облекчение, когато той отпусна лъка. Помъчих се да му измисля някаква задача и накрая го пратих да събере чист сняг и да го стопи на вода за умиване, като го предупредих да не излиза извън очертаните граници на лагера.
Щом Пъргав тръгна с кофа в ръка, се промъкнах в полутъмната шатра и попитах тихо:
— Буден ли си?
— Вече да — тежко въздъхна Предан. — Сякаш съм будувал цяла нощ. Лорд Сенч?
В отговор се чу приглушено мърморене. Сенч се беше завил презглава.
— Важно е и трябва да говоря бързо, преди Пъргав да се е върнал — предупредих ги.
Сенч понадигна одеялото си.
— Говори тогава — каза и се прозя широко. — Много съм стар за лагеруване на снега след цял ден ходене — промърмори сърдито, сякаш вината за това бе моя.
— Снощи разговарях с Шута, след като се биха с Любезен.
— А, да. А ние разговаряхме с Любезен. По-точно Любезен говори с нас. Много дълго. Нямах представа, че представлението ви в Гейлкип е било толкова убедително. Любезен е много разтревожен, че позволяваме на Пъргав да се навърта около лорд Златен.
Намръщих се, а Предан се изкиска.
— Всъщност Любезен е готов да повярва по-скоро на това, отколкото на истината. Шутът ми обясни как разбира ситуацията. Смята, че родителите на Сидел, или поне единият от тях, са предателите, които са продали Предан на Петнистите. Подозирам, че баща й е развалил годежа им и може би го е направил по-скоро защото Любезен се е противопоставил на Петнистите, отколкото заради фриволното поведение на дъщеря си.