— Не, Шишко, носът ти си е наред. Не мисли за това. Хайде да се поразходим и да видим какво правят останалите.
Бяхме сред първите готови за път. Предстоящият преход ме безпокоеше, защото в небето пълзяха ниски облаци. Вятърът бе влажен и перспективата за сняг или дъжд никак не ме радваше. На останалите сякаш им трябваше цяла вечност да се приготвят, въпреки че Пиотре обикаляше из лагера, хвърляше тревожни погледи към небето и ни подканваше да потегляме по-бързо. Шишко започна да се оплаква, че е много уморен и че му е трудно да се движи от многото дрехи. Реших да го разсея, като го заведа да гледаме как Шутът прибира шатрата си. Пъргав вече бе там и му помагаше. Раницата, колчанът и стрелите му бяха подредени отстрани, докато той следваше инструкциите на Шута как да разглоби прътите, които държаха ефирната тъкан. Забелязах, че странната стрела, която бях видял предишния ден, също е в колчана му.
Шатрата падна бързо. Прътите се разделиха на парчета с дължината на стрела. Мислех си, че малкото гърне за огъня му е от тежка глина, но когато го вдигнах от чисто любопитство, то се оказа леко и като че ли от порест материал. В прибран вид шатрата беше с размерите на малка възглавничка. Когато Шутът събра нещата си, раницата му се оказа обемиста и може би по-тежка от моята заедно с вещите на Шишко, но той я метна на рамо с лекота. Никога не бях виждал толкова бързо да се прибира палатка и възхищението ми към уменията на Праотците стана още по-голямо.
— Праотците са създавали такива чудесни неща, а после са изчезнали. Винаги съм се чудел каква е била причината.
Не исках толкова да започвам разговор, колкото да поразсея Шишко. Той пак си бъркаше в носа.
— Когато драконите измрели, Праотците измрели с тях. Не можели да съществуват едни без други. — Шутът говореше така, сякаш ставаше въпрос за общоизвестни неща — например, че листата са зелени, а небето — синьо.
Преди да отговоря на това изумително изявление, Шишко престана да си чопли носа и попита:
— Какво е Праотци?
— Никой не знае със сигурност — казах му, но после видях изражението на Шута и млъкнах. Имаше вид, сякаш щеше да се пръсне, ако не му дам възможност да разкаже. Запитах се кога ли е придобил това знание и защо е решил да го сподели тъкмо сега. Пъргав усети, че предстои да чуе нещо вълнуващо, и нададе ухо.
— Праотците били стар народ, Шишко. Стар не само заради това колко отдавна са живели, но и заради дълголетието им. Подозирам, че при някои от тях спомените обхващали време, по-дълго от собствения им живот. Обхващали и живота на предците им.
Шишко бе сбърчил чело и се мъчеше да проумее чутото. Пъргав вече беше унесен от разказа. Намесих се.
— Знаеш ли го, или предполагаш?
Шутът се позамисли.
— Сигурен съм, доколкото мога, без да мога да се посъветвам с Праотец или дракон.
Сега бе мой ред да погледна объркано.
— Дракон ли? Защо ти е да се съветваш с дракон за Праотците?
— Те са… взаимосвързани. — Шутът като че ли подбираше внимателно думите си. — Според всичко, което съм прочел или чул, едното никога не се среща без другото. Сякаш се създават едни други, или съществуването на едните е необходимо за съществуването на другите. Не мога да го обясня, а само да го кажа.
— Значи, ако успееш да върнеш драконите, ще върнеш и Праотците? — попитах безразсъдно.
— Може би. — Усмихна се несигурно. — Не зная. Но не мисля, че ще е зло, ако подобно нещо се случи.
С това времето ни за разговори изтече. Пиотре се бе върнал и ни предупреди, че трябва да тръгваме колкото се може по-скоро. Принцът повика Шишко и забързахме към него. Сенч ми хвърли намръщен поглед.
За какво си говорехте така надълго и нашироко?
За Праотците — отвърнах, като много добре си давах сметка, че Предан и Шишко чуват мислите ни. — Лорд Златен смята, че ако успее да върне драконите в света, Праотците също ще се върнат. Има чувството, че са свързани помежду си, макар да не може да обясни как точно.
И това ли бе всичко?
Да.
Краткият ми отговор му даде да разбере, че любопитството му не ми харесва. Запитах се дали мълчанието на Предан означаваше одобрение или неодобрение на поведението на Сенч. После си казах, че няма значение. Ако дойдеше момент, когато наистина щеше да зависи от мен дали драконът ще живее, или ще умре, щях да решавам тогава. Дотогава нямах намерение да се мъча с подобни неща, нито пък да развалям приятелството си с когото и да било.
Пиотре ни подреди за прехода. Днес щяхме да сме непосредствено зад групата на принца. Пиотре ни предупреди, че влажният вятър може да направи повърхността на ледника непредсказуема. Щяхме да следваме вече установения маршрут, като се ориентираме по прътите и знаменцата, но не биваше да забравяме, че условията се променят и трябва непрекъснато да сме нащрек. Снегът можеше да крие новопоявили се пукнатини и да си мислим, че стъпваме на твърда повърхност. Отново ни предупреди да проверяваме терена преди всяка крачка. След това потеглихме с пръчки в ръце.