— А, да, спомням си как ти подейства последния път, Шишко. Няма да ти подейства добре, така че не се ядосвай, хайде, бъди добро момче. Ще ти намерим нещо вкусно. — Обърна се към Пиотре и му смигна заговорнически. — Миналия път не можа да мигне цяло денонощие и изпадна в толкова мрачно настроение, че няколко дни нищо не беше в състояние да го развесели. Определено не бих искал подобно нещо да се случи и по време на експедицията. Шишко, стига си се мръщил. Мисля, че принцът е запазил за теб малко захаросани пръчици.
Предан вече ровеше в багажа си. Сенч побърза да вземе смачканото парче от мен, сръчно го върна при останалия пай, зави го отново и незабавно го пъхна в раницата си.
— Сигурен съм, че принцът ще се наслади на това по-късно, може би когато Шишко заспи — тихо сподели с Пиотре. — А и аз мога оценя по достойнство въздействието на елфовата кора върху един старец. Не знаех, че я използвате на Външните острови.
— Елфова кора ли? — Нима Пиотре се преструваше, че не знае? — Нямаме растение с такова странно име. В пая се слагат билки и всеки майчин дом си има своя собствена рецепта, но ревниво пази в тайна съставките. Този е от моя собствен дом, от майчиния дом на нарческата. Този „пай за кураж“ е храната, поддържала клана на Нарвала поколения наред.
— Не се и съмнявам! — енергично възкликна Сенч. — И с нетърпение очаквам да го опитам, но по-късно вечерта. Или може би рано сутринта, за да ми влее сили. Горкият Том, знам как ти действа елфовата кора! Може и да ти харесва, но не вярвам, че ще успееш да мигнеш тази нощ. Казвал съм ти и друг път да не я вземаш вечер. Но няма смисъл да говорим на тази тема, нали?
Ухилих се, без изобщо да ми е весело.
— Така е, лорд Сенч. Колкото и лекции да ми четете, не възприемам нито една дума. — Сенч едва видимо притвори очи, даваше ми знак, че ме е разбрал отлично.
Наля си блудкав чай, отпи, закашля се и едва не се задави, след което започна да се тупа енергично по гърдите.
— Свободен си, Том Беджърлок — рече хрипливо. — Хапни нещо, но се яви отново, преди да си легнеш. Мисля, че Шишко ще иска да прекара тази нощ тук.
— Да, милорд. — Представлението му не остана неразбрано от мен.
Излязох от шатрата и заобиколих до отсрещния край на лагера. Дъждът беше спрял, но продължаваше да духа. Пъхнах два пръста в гърлото си и отчаяно се опитах да изхвърля изяденото парче. Не се получи. Не бях ял от доста време и стомахът ми го беше приел с готовност. Малкото изкарано съдържание ме накара да потръпна от горчилката. Изядох шепа сняг, за да изчистя жлъчката от устата си, зарих повърнатото и се помъкнах обратно към палатките. Бях смразен, но не само от студа. Изпита ли един път коварството на отровата, човек никога не се възстановява напълно от него. Да знаеш, че си поел нещо в тялото си, да усещаш, че то започва да работи по друг начин с всеки удар на сърцето ти, е пътуване в ужаса, което трудно може да се опише. Бях вкусил елфова кора и вече чувствах въздействието й. Ами ако имаше и други неща, чийто вкус не можех да усетя и които действаха незнайно как? Опитах се да прогоня тези мрачни мисли. Казах си, че няма никакъв смисъл. Паят беше подарък от Пиотре, поднесен без никакъв лош умисъл. Ние бяхме тук, за да изпълним възложено от нарческата поръчение да убием дракона. Защо му е да се опитва да ни трови? Но в същото време не можех да подмина като извратена прищявка на случайността факта, че ми е дал достатъчно силна доза от билката, за да ме лиши от магията ми.
Бях премръзнал, мокър и се тресях. Не исках да отивам при гвардейците в нашата палатка, докато не се успокоя напълно. И докато инстинктивно търсех безопасно убежище, изведнъж се озовах пред шатрата на Шута. Докоснах с ледени пръсти покривалото.
— Лорд Златен — повиках тихо, след като със закъснение се сетих, че може да има и други гости.
Явно нещо в гласа ми веднага му показа, че съм в беда. Той вдигна покривалото и бързо ми направи знак да вляза.
— Не мърдай. Ще измокриш всичко. — Вече се бе преоблякъл. Изглеждаше стоплен и сух в дългата си черна роба. Завидях му.
— Пиотре ми даде парче пай. Вътре имаше елфова кора и изгубих Умението си. — Едва успях да произнеса думите през тракащите си зъби.
— Свали тия мокри дрехи. — Вече ровеше в багажа си. Измъкна някаква дълга дреха с меден цвят. — Това сигурно ще ти стане. По-топло е, отколкото изглежда. Как може една хапка елфова кора да те лиши напълно от магията ти? Никога не ти е действала по такъв начин.