В този момент още по-силно усетих загубата на Умението. Не исках Предан да говори с дъщеря ми, без да го чувам и долавям. Страхувах се, че без да иска, може да разкрие много неща. Можеше да повлияе на мнението й за мен, преди да имам възможност сам да говоря с нея. Той отговори, сякаш бе чул мисълта ми.
— Ще се наложи да ми се довериш, нали?
— Доверявам ти се — отвърнах. Мъчех се да не прозвучи като лъжа.
— Аз ще съм с момчето — каза Сенч и се разсмя на смаяната ми физиономия. — Не, не казвай, че ми се доверяваш. Няма да го понеса.
— Но трябва да ти се доверя — казах аз и Сенч кимна. — Какво ще кажете за случилото се днес? Мислите ли, че хората на хетгурда ще се обърнат срещу нас и ще ни нападнат, ако изкопаем дракона жив и се опитаме да вземем главата му?
— Да — отвърна Предан. — Няма място за съмнения. Мисля, че липсата на одобрение от страна на Черния мъж е разпалила всичките им суеверни страхове.
— Според мен си прав — съгласи се Сенч. — Забелязах, че тази вечер пак оставиха дар край лагера.
Поклатих глава.
— Знам какво си мислиш. Дори да можех да го направя, не мисля, че е умно. Ако дарът се приеме сега, няма ли да го приемат като одобрение, че са се обявили против мисията на принца? Твърде късно е за номера в тази насока, Сенч.
— Май си прав — призна той. — А и ако те хванат, че крадеш дара им, могат да се задействат още сега. Не. По-добре да изчакаме. — Въздъхна и разтърка енергично ръце. — Уф! Голям студ!
Смених темата.
— Моля ви и двамата да внимавате, когато се опитвате да следвате Шишко. Предан, бъди много внимателен, когато се свързваш с Копривка. Все още не разбирам какво се случи с Шишко и мен. Някой използваше Умението, за да ни насъска един срещу друг. Когато се свързваш с Шишко, може би се излагаш на опасност. И ако той те последва, Предан, може да открие и Копривка. Или да привлече Тинтаглия. — Изведнъж се ужасих, че вече не мога да ги защитавам. — Внимавай — повторих.
— Ще внимавам — раздразнено отговори Предан. Сигурен бях, че не отдава нужното внимание на предупреждението ми. Погледнах Сенч.
— Да съм бил някога непредпазлив и невнимателен? — попита старият ми наставник.
„И още как — едва не отвърнах. — Когато се захвана с Умението, забрави всичко на света. Страх ме е, че ще го направиш отново и ще изложиш на опасност всичко скъпо за мен“. Но премълчах и само кимнах.
— Странно ми е да знам, че имате толкова работа тази вечер, а не мога да ви помогна по никакъв начин. Чувствам се безполезен. Ако не съм ви нужен за нещо, ще си лягам. Изтощен съм. — Разкърших рамене. — Май последните месеци в Бъкип трябваше да се упражнявам повече с лопата, отколкото с меч.
Принцът се засмя малко насила.
— Ще се виждаш ли с Шута? — попита Сенч.
— Да.
— Пак ли ще спиш там?
Не попитах как е разбрал, че съм спал в шатрата на Шута.
— Възможно е — отвърнах. — Не знам. Ако разговорът се проточи или ако има нужда от компания, може и да остана.
— На другите им изглежда странно, нали разбираш. Не, стига си ми се мръщил, не това ми е грижата. Познавам те твърде отдавна, за да имам каквито и да било илюзии относно креватните ти предпочитания. Просто искам да кажа, че на другите може да им се стори, че споделяш мнението му за Айсфир — че трябва да изкопаем дракона и да го освободим, вместо да изпълним поръчението на нарческата.
— Не мога да определям какво да мислят хората, Сенч.
— Няма ли да го избягваш?
Погледнах го в очите.
— Не. Той е мой приятел.
Сенч сви устни. После попита много предпазливо:
— Има ли някакъв шанс да го убедиш да мине на наша страна?
— Искаш да кажеш на твоя ли? — уточних. — Съмнявам се. Не става въпрос за някаква мимолетна приумица, Сенч. През целия си живот той е вярвал, че е Белият ясновидец. Част от мисията му е да върне драконите в света. Не мисля, че мога да го убедя, че това не е добра идея.
— Приятели сте. Той много държи на теб.
— И именно затова няма да се опитвам да му влияя. — Отметнах косата си назад. Потта от тежката работа започваше да изсъхва и ми стана студено. Болеше ме, и не само тялото. — Сенч. Ще трябва да ми се довериш за това. Не мога да съм твой инструмент и не мога да обещая, че ще действам по точно определен начин, независимо какво изкопаем. Този единствен път в живота ми ще съм верен единствено на себе си.
Гняв изкриви лицето му, после се смени за един съвсем кратък миг с болка. Извърна се, за да скрие изражението си.