— Разбирам. Мислех си, че клетвата ти към Пророците означава за теб повече от това. И с цялата си глупост смятах, че може би сме приятели от дълго време. Може би по-дълго, отколкото приятелството ти с Шута.
— Ох, Сенч. — Изведнъж се почувствах толкова уморен, че едва говорех. — За мен ти си много повече от приятел. Ти беше мой наставник, мой родител и закрилник, когато мнозина вдигнаха ръка срещу мен. Не си и помисляй, че не бих дал живота си за теб.
— И освен това е Пророк — внезапно се намеси Предан и стресна и двама ни. — Чиято клетва към рода му вече му е струвала страшно много неща. Затова този път ти заповядвам като твой принц, Фицрицарин Пророк. Спази клетвата към себе си. Бъди верен на собственото си сърце, както си бил верен на Искрен и на крал Умен преди него. Това е заповедта на твоя крал.
Погледнах го. Бях поразен не само от щедростта на заповедта му, от свободата, която никой крал от Пророците не бе и помислял да ми даде, но и от внезапното му преобразяване от намусено петнайсетгодишно момче в наследник на трона. Той се намръщи на объркания ми поглед — май изобщо не си даваше сметка какво е направил.
— Благодаря, принце. Това е най-големият дар, който ми е давал някой крал от Пророците.
— Моля. Надявам се да не съм направил някоя глупост. Но и двамата трябва да не забравяме, че независимо какво решение вземеш, аз трябва да се придържам към обещанието си пред нарческата. Тук съм, за да отсека главата на дракона. Въпреки че нямам представа каква радост ще изпита тя от някакъв си замръзнал череп.
Изведнъж отново се превърна в намусено момче. Погледнах го и отново си напомних колко тежко трябва да е всичко това за него. Беше оставил откраднатите целувки на остров Мейл. Съмнявах се, че бе имал възможност да размени и една дума насаме с Елиания, откакто напуснахме майчиния й дом. Той поклати глава на съчувствения ми поглед.
— Мога само да се опитвам да постъпвам правилно и се надявам, че този път наистина съм познал какво означава „правилно“.
— Значи сме двама — измърмори Сенч.
— Не. Трима — въздъхнах.
Сенч се беше навел над малкото гърне-огнище и успя някак да събуди гаснещите въглени. Взе малка бучка въглища и я добави към немощния огън.
— Твърде съм стар за подобни неща — повтори той любимото си оплакване.
— Не. Не си. Ще си стар тогава, когато спреш да командваш всички. Мисля, че това пътуване ти се отразява добре. — Приклекнах до него. — Сенч. Моля те, повярвай ми. Не става въпрос дали ти или Шутът дърпате конците. Не е съревнование помежду ви за това кой от вас има повече място в сърцето ми.
— Тогава какво е? — сърдито попита той.
Опитах се да му отговоря.
— Трябва да разбера какво е вярно, преди да реша коя страна да подкрепя. Още от заминаването ни от Бъкип всички знаем, че в искането на нарческата се крие и нещо друго. Може да дойде момент, в който да се радваш, че съм се поколебал и не съм се подчинил сляпо на волята й. Прислужницата й Хеня беше свързана по някакъв начин с Петнистите. Готов съм да се обзаложа, на каквото кажеш. Нарческата, Пиотре и майчиният й дом се изправят срещу мнозинството на хетгурда, за да възложат тази задача на принца. Защо? Какво печелят? Каква стойност има за тях една разлагаща се глава на дракон?
— Елиания не изглежда особено радостна, че иска това от мен — тихо отбеляза Предан. — Твърда е като камък в решението си, че трябва да го изпълня. Но като че ли не го очаква с трепет и вълнение, а с ужас и неохота. Сякаш не е действала по своя воля.
— Тогава по чия? На Пиотре ли?
Сенч бавно поклати глава.
— Не. Неговите интереси са като нейните, а тя му е вярна. Мисля, че ако го е поискала заради него, би трябвало да изпитва повече удоволствие. Не. Така. Фиц задава основния въпрос. По чия воля?
Изказах най-доброто си предположение.
— На Хеня. Тя има някаква власт над тях. Видяхме ги. И е свързана с Петнистите, които не изпитват особена любов към нас.
— Петнистите. — Сенч се замисли. — Това означава ли, че изключваш Бледата жена?
— Не знам. С какво разполагаме за нея? С нищо, ако не се брои разказаното от Шута. Островитяните говорят за нея като за древно зло, което трябва да се избягва, но не с ужаса от нещо, което съществува сега. Нашите дракони са я убили заедно с Кебал Тестото, или поне така се говори. А островитяните продължават да ги свързват с този остров. Казват, че са добивали черен камък тук, за да го използват като баласт за Белите кораби. И няма съмнение, че изоставеният дракон на брега вони на Претопяване.
Прозях се.
— Ох, я си лягай — сгълча ме Сенч. — Ти поне можеш да почиваш. През нощта двамата с принца ще пътуваме надалеч и ще се опитаме да убедим Копривка да ни помогне. Признавам, че страшно ми се иска да науча какво става в Шестте херцогства. Ако Петнистите отново са се задействали, това може да означава, че играят някаква двойна игра.