Но с появата на боядисаните в червено кораби и Кебал Тестото правилата на играта се промениха. Изведнъж корабите започнаха да се появяват на групи и бяха по-склонни да насилват и унищожават, отколкото да отмъкват блага. Нашествениците изгаряха или разваляха каквото не можеха да отнесат, избиваха цели стада, подпалваха зърното по полята и в хамбарите. Избиваха дори онези, които не им оказваха съпротива. С тези нашествия се появи ново зло, което се наслаждаваше не просто на кражбата, но и на унищожението и разрухата.
По онова време дори не подозирахме за Бледата жена и влиянието й върху Тестото.
Книжник Федрен, „История на Войната на Алените кораби“На сутринта, когато стигнахме при изкопа, двамата с Ридъл изстенахме. Но бързо се захванахме да изринем снега, който бе запълнил ямата наполовина. Беше лек и неотъпкан, но въпреки това работата бе тежка. Все едно да ринеш пера — половината от съдържанието на лопатите се изсипваше обратно. Беше почти пладне, когато успяхме да се доберем дотам, докъдето бяхме стигнали предишната вечер. След това дойде време на кирките и започнахме отново да трошим леда и да изхвърляме парчетата.
Вечерта си легнах изтощен и спах без никакви сънища. Вятърът задуха отново. Всяка нощ духаше. Всяка сутрин започвахме с разчистване на навятия сняг. Но въпреки всичко продължавахме и ямата бавно ставаше все по-дълбока и по-дълбока. Когато вече не можехме да изхвърляме през ръба, прокопахме рампа в единия край. Товарехме леда на шейна и двама души я издърпваха нагоре, за да я изсипят. Работата бе повече от досадна. А долу все още нямаше и следа от дракона. Даже по-лошо — Осезанието ми го долавяше все по-слабо и по-слабо.
След първия ден работната сила се увеличи. Първото ни попълнение бе принц Предан, който запретна ръкави и хвана кирка. Сенч ограничи участието си с наглеждане. Приличаше ми на котарака на Любезен, който седеше на ръба на ямата и ни наблюдаваше с крайно безразличие.
Когато в ямата влезе и нарческата, Предан прекъсна работата си да я предупреди, че летящите парчета от кирката му могат да я наранят. Тя му се усмихна странно, нещо средно между тъга и флирт, и го предупреди да внимава с парчетата от нейната кирка. След което почна да копае с вещината на селско момиче.
— Помагаше при ваденето на камъни, когато приготвяме новите ниви през пролетта — каза Пиотре. Обърнах се и видях, че я гледа със смес от гордост и огорчение. — Дай ми лопатата, докато си починеш.
Разбрах каква е целта му и му дадох инструмента си. След това двамата с нарческата заработиха един до друг, като Пиотре гледаше да не се отдалечава от подопечната си. Елиания пък май гледаше да не се отдалечава твърде много от принца. Това бе първата й проява на топлина към Предан от дни и на принца явно му харесваше. Разговаряха тихо и почиваха заедно. Пиотре ги наблюдаваше, понякога с неодобрение, понякога с тъга. Реших, че май започва да харесва принца.
Осезаващата котерия реши, че подкрепя идеята за освобождаването на дракона и следователно трябва да помогне. Когато и Шутът включи жилавата си сила в копаенето и извличането на леда, представителите на хетгурда предпазливо приближиха да гледат. На третия ден вече ни помагаха с измъкването на натоварените с лед и сняг шейни. Подозирам, че един от основните им движещи мотиви бе желанието да видят скования дракон.
На петия ден Сенч прати Ридъл и младия Хест до хранилището на брега. Пиотре не беше сигурен, че идеята е добра, и многократно ги предупреди да следват обозначенията и да не се отделят от тях. Изглеждаше мрачен и изпълнен с лоши предчувствия, когато потеглиха. Взеха една от шейните, защото трябваше да донесат храна и още лопати и кирки за увеличилите се работници. Сенч им поръча да вземат и всички платнища — искаше да вдигне ограда около ямата или да я покрива, за да не се засипва всяка нощ. Подозирам, че трябваше също да донесат и малките буренца. Вечер не ми се искаше да имам нищо общо с гърмящия му прах, но през деня, докато се сражавах с древния лед, понякога копнеех да разбера на какво е способен.
Продължавахме да копаем. Когато спирах и поглеждах стените на ямата, виждах пластовете лед, отбелязващи безбройните зими. Всяка година се беше наслагвал нов сняг, а през следващата — още. Помислих си, че копаем през времето, и понякога гледах пластовете и се питах кога ли ледът под краката ми е паднал като сняг. От колко време Айсфир се намираше там долу и как се бе озовал там? Слизахме все по-дълбоко и по-дълбоко, а от дракона нямаше нито люспа. От време на време Сенч и Предан се съветваха с Осезаващата котерия. Всеки път те уверяваха принца и съветника му, че все още долавят понякога присъствието на дракона. По време на тези разговори разбрах, че Осезанието ми е значително по-силно от това на Предан. Не бях възприемчив като Уеб, но мисля, че бях най-малкото на едно ниво с Пъргав. Кокъл бе може би малко по-силен от Предан, а Любезен — по-силен от менестрела, но не толкова, колкото мен. Странно бе да науча, че Осезанието може да е силно или слабо. Винаги бях мислил за него като за сетиво, което или имаш, или не. А сега се оказваше, че е по-скоро като дарба за музика или градинарство. Силата му варираше много, също като при Умението.