Затворих очи и се опитах да заспя. Не се получи. Опитах се да използвам Умението. Нищо. Пресегнах се с Осезанието. Смътно усетих други човешки същества наблизо, но основното присъствие бе на дракона. В следващия миг Айсфир отново изчезна. Седнах и опрях насинения си тил в ледената стена. Пулсирането в главата ми намаля. Сигурно съм задрямал, защото когато се събудих, косата ми бе замръзнала за стената. Бавно се освободих, като се ругаех раздразнено.
На няколко пъти надничах през вратата. Нищо. После пак дойдоха стражи. Запитах се дали не трябва да се чувствам поласкан, че този път са цели трима. Бяха други, не онези, които ни заловиха.
— Легни по очи на пода! — заповяда ми единият през процепа.
Подчиних се. Бой срещу трима нямаше да се отрази особено добре на физическото ми състояние. Чух ги как влизат и единият равнодушно опря коляно в гърба ми, за да ме държи неподвижен, докато отново ми връзваха ръцете зад гърба. Изправиха ме, като ме теглеха за въжето и косата. Бяха опитен екип и нямаха нужда да разговорят, докато ме водеха по коридора.
— Къде е другарят ми? Смуглият, който беше с мен?
В отговор получих удар отляво, точно под ребрата.
Не срещнахме никого по пътя и осъзнах, че съм изгубил всякаква ориентация. Ледените коридори си приличаха като капки вода. Дори да ме пуснеха, нямаше да знам накъде да търся Шута или изхода. Засега не ми оставаше нищо друго, освен да вървя с тях.
Накрая стигнахме до ледена арка с врати от полирано дърво. Единият от стражите почука. Женски глас каза да ме въведат. Вратите се отвориха и влязохме в спалнята на Бледата жена.
Белите светещи глобуси бяха разположени по странен начин на пода и на една ниска маса; осветяваха само центъра на стаята. Железен мангал гореше без дим и добавяше лека нотка на топлина. Останалата част от помещението се губеше в сенки. Различих голямо легло в края на светлия кръг и редица слуги, чакащи мълчаливо да бъдат повикани. Бледата жена току-що бе изляза от вана с гореща вода. Самата вана сякаш бе изработена от много дебело стъкло. Водата в нея бе млечнобяла, а парата бе наситена с аромата на летни цветя. Бледата жена стоеше гола върху разкошна кожа на бяла мечка и ни гледаше спокойно, докато две безстрастни прислужнички я бършеха. Изглежда, изобщо не се смущаваше от голотата си. Беше цялата бяла, сякаш изваяна от сняг и мрамор. Бялата й коса бе прилепнала към черепа й и от нея капеше вода. Само набъбналите зърна на кръглите й гърди бяха бледорозови. Космите на слабините й бяха бели като косата й. Подобно на Шута, тя бе с дълги крайници и тънка талия, но с пищни бедра и гърди. Никой мъж не би могъл да я погледне, без да изпита възбуда. И тя го знаеше много добре. Въпреки това се показваше на пленника и стражите си, сякаш способността й да показва тялото си и да остане недосегаема за намеренията им подчертаваше властта й над всички нас. Стражите не реагираха на голотата на господарката си. Стояха, по един от двете ми страни и един зад мен, и чакаха.
Прислужничките я обуха в меки кожени ботуши и я наметнаха с роба от фина коприна, върху която сложиха втора, по-плътна дреха от вълна, поръбена с бяла кожа. Без да бърза, Бледата жена се настани на трон от тъмно дърво с ниска облегалка. Влезе трета жена — Хеня. Носеше чиста кърпа, гребени и фиби. Застана зад Бледата жена и започна да реше и прибира влажната й коса. През цялото това време господарката не каза нито дума. Облегна се назад и се отдаде на грижите на Хеня с видимо удоволствие — очите й се притвориха, докато гребенът от слонова кост бавно се плъзгаше по бялата й грива. Когато дългата й коса бе сресана и сплетена на множество дълги плитки, които бяха прибрани с фиби, отвори очи и огледа помещението. Погледна ме, сякаш ме забелязва едва сега, и леко се намръщи.
— Той е мръсен! Не ви ли казах да му осигурите вода за миене, преди да го доведете при мен?
Стражите се присвиха уплашено.
— Направихме го, господарке — побърза да отговори един от тях. — Но той не й обърна внимание.