— Не съм доволна.
Простите й думи накараха стражите да пребледнеят.
Тя премести погледа си върху мен.
— Вониш като Кебал Тестото. Мислех си, че мъжете от Шестте херцогства са по-чисти. — Посочи ваната с очи. — Изкъпи се. — Облегна се назад и ме погледна предизвикателно. — Изкъпи се, Фицрицарин. Ще вечеряш с мен, а бих желала да усетя миризмата на храната, а не твоята.
Не помръднах и не позволих изражението ми да се промени. Тя се усмихна лениво.
— Да не би да те е страх да изгубиш достойнството си, като се съблечеш и умиеш? Уверявам те, повечето от слугите ми не си спомнят какво означава „човешко достойнство“, а още по-малко ги е грижа за твоето. Държиш се за вонята си, сякаш е твоята гордост. Едно ти обещавам — ако се наложи да те принудя да се изкъпеш, ще пострада далеч не само достойнството ти. Решавай бързо. Не съм от търпеливите и няма да допусна подобна миризма на масата си. — Обърна се към слугите си и отбеляза: — Човек би си помислил, че у един кралски син, пък бил той и копеле, ще има повече гордост.
— Ръцете ми са вързани — отбелязах.
Трескаво търсех изход или начин да се възползвам от ситуацията, но напразно. Думите й ме накараха да осъзная, че наистина воня. За миг изпитах срам, след което разпознах тактиката й. Сенч отдавна ми бе обяснил колко е полезно да пречупиш гордостта и себеуважението на човек, преди да го разпиташ. При някои това е по-ефективно и от мъченията. Отнеми достойнството на някого, затвори го като животно, после му предложи отново малките удобства на цивилизацията и често благодарността му е неимоверна. Понякога човек може да бъде спечелен просто с малко проява на добро отношение. Държан в студена и тъмна килия без храна, той ще приеме свещта и купата топла супа едва ли не като предложение за спасение. Много по-лесно е да пречупиш някого по такъв начин, отколкото с мъчения.
Тя ми се усмихна.
— А, да. Вързаните ръце правят миенето трудно. — Направи знак на стража. — Заведи го до ваната и го развържи.
Засилиха ме така, че у мен не останаха никакви съмнения, че ще ме принудят да направя всичко, което пожелае господарката им. Отказът само щеше да даде на стражите още един повод да ме пребият. Възраженията можеха да ми осигурят някакво предимство, пък било то и само да освободят ръцете ми. Стиснах зъби и се отказах от достойнството си. След като ме развързаха, се обърнах с гръб към нея и се съблякох. Успях да скрия в шепата си карфицата от Кетрикен, която носех в ризата си. Влязох във ваната и се измих бързо, като отказах да позволя на топлата вода да ме размекне прекалено. Една от жените ми поднесе ароматен сапун в купа. Някак успях да й благодаря със сериозно изражение. Тя не отговори. Когато излязох от ваната, водата бе станала сива. Две жени ме приближиха с кърпи в ръце. Взех ги и се извърнах, за да се изсуша. След малко те се върнаха с меки обувки от филц и чиста роба от бяла вълна. Окаяните ми бъкипски дрехи бяха изчезнали. Облякох каквото ми беше предложено, като скрих иглата в колана на робата, и се обърнах. Бледата жена беше обърнала стола си така, че да може да ме наблюдава. Усмихна се като котка.
— Имаш доста интересни белези. И тяло на воин. Избръсни го, Хеня. Искам да видя изцяло лицето на мъжа, който за малко да стане крал.
Бях потресен от думите й. Никога не бях мислил за себе си по такъв начин. За момент дори ми се стори, че титлата е истинска. После я отхвърлих като поредната й тактика. Двете жени донесоха стол. Появи се и Хеня с купа, сапун и бръснач.
— Сам ще се избръсна — побързах да кажа. Идеята Хеня да държи бръснач до гърлото ми бе непоносима.
— Няма — каза Бледата жена с лека усмивка. — Не те подценявам, Фицрицарин. Знам като какъв са те обучили. Семейството ти те превърна в убиец, не в принц. Така и не позволиха да разбереш как са те излъгали. Но не и аз. Ще ти покажа полагащото ти се наследство, което ти откраднаха. Но докато не се уверя, че си разбрал всичко, което ти предлагам, ръката ти няма да докосне оръжие. А сега не мърдай. Хеня е опитна слугиня, но няма да я държа отговорна, ако се дръпнеш.
Мисля, че никога в живота си не съм се чувствал по-неудобно. Докато Хеня ме бръснеше и решеше мократа ми коса, две прислужнички ми изрязаха ноктите. И през цялото това време Бледата жена ме наблюдаваше, както котка наблюдава птица. Никой не ме бе ухажвал по такъв начин, но въпреки това намирах този разкош по-скоро за унизителен. Отворих уста само веднъж.
— Къде е Шутът?
Бръсначът на Хеня моментално ме поряза. Почувствах как по врата ми потече тънка струйка кръв. Хеня притисна кърпа към раната.
— Мисля, че в момента го наблюдаваме, не е ли така? — отвърна Бледата жена.