— Но го засегна. И обяснява до голяма степен поведението на Пиотре и нарческата — каза Сенч.
Зарязах всякаква предпазливост. Залозите бяха твърде високи, за да търпя размислите на Сенч за възможния развой на събитията.
— Тръгваме още сега, само двамата с Предан, тайно. Сенч е създал експлодиращ прах със силата на мълния. Ще го използваме, за да убием дракона. Ще си върнем по един или друг начин хората си от нея. И когато те са в безопасност… — „мъртви“, помислих си студено, — ще намеря начин да се добера до нея и да я убия.
Сенч и принцът ме зяпнаха. После старият убиец кимна бавно. Принцът ме гледаше, сякаш се чудеше кой съм всъщност.
— Мисли! — внезапно ми викна Бърич. — Мисли с ума си! Има много неща, в които не виждам никакъв смисъл, много въпроси, на които трябва да се отговори, преди сляпо да изпълниш желанието й, независимо по какъв начин те заплашва. Защо тя самата не е убила дракона? Защо кара теб, а после те изхвърля от владенията си, когато би било по-лесно да ти помогне да стигнеш до него? — И промърмори, без да се обръща към никого конкретно: — Мразя това. Мразя да мисля по този начин, мразя интригите и заговорите. Винаги съм ги мразил. — Загледа се невиждащо към тъмния ъгъл на шатрата. — Всички тези заплетени интриги за власт, амбициите и желанието на Пророците да задействат силите и да ги яхнат. Всички тайни. Това уби баща ти, най-финия мъж, когото съм познавал. Това уби неговия баща, уби и Искрен, мъжа, на когото се гордея, че съм служил. Трябва ли да убие още едно поколение, трябва ли да прекъсне целия ви род, за да престанете? — Обърна се към принца и сякаш го видя съвсем ясно. — Сложете край, милорд. Умолявам ви. Дори с цената на живота на Шута, дори с цената на годежа си. Сложете край още сега. Сложете край на загубите, които и без това са твърде много. Смъртта е единственото, което можете да купите от семейството на нарческата. Махнете се от всичко това. Напуснете това място, върнете се у дома, оженете се за добра жена и си родете здрави деца. Оставете островитяните да оправят кашата, която са забъркали сами. Моля ви, принце, кръв от кръвта на най-скъпия ми приятел. Оставете това. Да се приберем у дома.
Думите му потресоха всички ни, но най-вече принца. Буквално виждах как мислите на Предан препускат бясно, докато се взираше в Бърич. Беше ли му минавало през ума, че може да направи подобна стъпка? Погледна ни един по един, после стана. Нещо в лицето му се промени. Никога не бях виждал това, никога не бях предполагал, че един-единствен миг може да превърне момче в мъж. Сега го виждах. Предан отиде до входа на шатрата и викна:
— Лонгуик!
Лонгуик пъхна глава вътре.
— Принце?
— Намери лорд Черната вода и нарческата. Незабавно да дойдат тук.
— Какво правиш? — тихо попита Сенч, след като Лонгуик изчезна.
Предан не отговори директно, а попита:
— Колко от онзи вълшебен прах имаш? Може ли да направи онова, което каза Фиц?
В очите на стареца заиграха онези пламъчета, които така ме ужасяваха през годините, когато бях негов чирак. Знаех, че не е съвсем наясно на какво е способна сместа му, но че е готов да рискува.
— Две буренца, принце. И да, мисля, че ще е достатъчно.
Чух скърцането на снега отвън. Замълчахме. Лонгуик вдигна покривалото.
— Принце — лорд Черната вода и нарческа Елиания.
— Пусни ги — рече Предан.
Остана прав. Скръсти ръце на гърдите си. Изглеждаше суров, но подозирах, че го направи, за да скрие треперенето на ръцете си. Лицето му сякаш бе изсечено от камък. Когато двамата влязоха, не ги поздрави, нито ги покани да седнат, а заговори направо:
— Знам с какво ви държи Бледата жена.
Елиания ахна. Пиотре само кимна.
— Когато твоят човек се върна, предположих, че ще научиш. Тя ми прати вест и каза, че не смята, да разкрива тази тайна, но след като вече е известна, мога открито да те помоля да ни помогнеш.
Пое дълбоко дъх и си помислих, че разбирам какво струва на този горд мъж да падне бавно на колене.
— И ето. Моля те.
Сведе глава и зачака. Запитах се дали досега е коленичил пред някого. Елиания пребледня, после внезапно пламна. Пристъпи напред и сложи ръка на рамото на вуйчо си. После бавно коленичи до него. Гордата й млада глава се сведе, черната й коса закри лицето й.
Гледах ги и ми се искаше да ги мразя заради интригите и предателството им. Не можех. Много добре знаех на какво щяхме да сме способни със Сенч, ако Кетрикен бе взета за заложница. Помислих си, че принцът ще я помоли да се изправи, но той само стоеше и се взираше в тях. Накрая Сенч заговори.