Зададе въпроса риторично, но принцът внезапно се изпъна и попита напрегнато:
— Но в такъв случай, ако дойдеш в Бъкип като моя съпруга, това не означава ли, че напускаш майчиния си дом? Тоест, коя ще бъде Велика майка, когато дойде твоят ред да поемеш тази роля?
В очите на Елиания блеснаха гневни искрици.
— Братовчедка ми вече си се представя в тази роля, както сам видя — рече тя презрително. — Опитва се да накара другите да си мислят, че титлата е нейна по право, а не заради това, че мен няма да ме има. — За миг я видях войнствена и избухлива, каквато бе онази вечер на родния си остров. После въздъхна и махна безпомощно с ръка. — Но ти си прав. Когато се съгласих да се омъжа за теб, аз се отказах от всички надежди да стана онова, за което съм родена. Тази загуба е цената, която плащам, за да купя смъртта на сестра ми и майка ми и да сложа край на мъченията и позора им.
Отново замълча и раменете й се отпуснаха. После стисна юмруци и видях на челото й да избива пот.
— Но защо не е поискала вие да убиете дракона? Или защо не го направи сама? — попита Сенч.
— Тя вярва, че е велика пророчица, която може не само да вижда бъдещето, но и да определи на кое бъдеще му е писано да се осъществи — отвърна Пиотре. — По време на войната каза, че родът на Пророците трябва да изчезне напълно, иначе ще призоват драконите да се спуснат срещу нас, също както в древните времена. Някои й повярваха и се опитаха да изпълнят волята й. Но се провалиха, а предсказанието й се сбъдна. Вие стоварихте гнева на драконите върху нас, пратихте ги да унищожат селата и корабите ни.
— Но ако не сте ни били нападнали с вашите Алени кораби… — започна разярено Предан.
— Сега тя казва, че все още има възможност да възвърнем честта си — продължи Пиотре, без да го слуша. — Твърди, че нашият дракон заслужава да умре, защото не се е надигнал да ни защити. Нещо повече — че заслужава да умре от ръцете на Пророците, тъй като вие сте врагът, от който не ни е предпазил. Но най-вече казва, че Пророк трябва да убие Айсфир, защото това е видяла във виденията си за бъдещето. За да се изпълни то според волята й, делото трябва да се извърши от вас.
— А на мен това ми се струва много основателна причина, да не го правим — тихо ми прошепна Бърич.
Принцът се оказа с доста остър слух.
— Но най-добрата причина да не убием дракона е, че това може да се окаже невъзможно — горчиво рече той. — Знаете, че някои от моите хора започват да се съмняват в мисията ми. Колкото повече доближаваме Айсфир, толкова по-ясно го усещат — не само мъждукащия живот в него, но и мощта му. Разума му. А сега откривам, че мои приятели са действали против мен. Лорд Черната вода, нарческа Елиания, аз се провалих. Мои доверени приятели са изпратили съобщение до бинградските търговци. Те ще пратят своя дракон да ни се противопостави. Възможно е Тинтаглия вече да бърза насам.
— Не разбирам — прекъсна го Пиотре. — Знам, че в групата ви имаше съпротива срещу убиването на дракона. Но какви са тези приказки за „усещане“?
— Не сте единствените с тайни, а тази засега ще запазя за себе си. Също както вие спестявате тайната за това как Бледата жена се свързва с вас. Тя се опита да отрови Фи… Том с пая, който ни донесохте, нали?
Пиотре стисна устни. Предан кимна отсечено.
— Да. Тайни. Ако не бяхте решили да ги пазите толкова ревниво, може би щяхме да действаме заедно от самото начало, но не срещу дракона, а срещу Бледата жена. Ако само ми бяхте казали…
На нарческата внезапно й стана нещо. Падна със стон настрани, потръпна и замря.
Черната вода коленичи до нея.
— Не можехме! — възкликна горчиво. — Не можете дори да си представите каква цена плати тази вечер мъничката, за да говори така открито с вас. Езикът й беше заключен, моят също. — Обърна се неочаквано към Бърич. — Стари войнико, ако е останала поне мъничко милост в теб, ще ми донесеш ли малко сняг?
— Аз ще донеса — казах тихо, тъй като не знаех доколко може да вижда Бърич.
Но той вече бе станал и излизаше от шатрата с котле в ръка. Черната вода обърна Елиания по корем и безцеремонно издърпа туниката й нагоре. Принцът ахна от гледката, а аз се извърнах. Татуираният дракон и змиите на гърба й бяха възпалени, по някои имаше избили капки кръв, други бяха подути и влажни като пресни мехури от изгаряне.
— Един ден излезе на разходка с вярната си прислужница Хеня — каза Пиотре през зъби. — След два дни Хеня я върна с тези татуировки на гърба и с жестоките условия на Бледата жена. Хеня ни ги каза, тъй като Елиания не може да говори за това какво й се е случило, без драконите да я наказват. Дори споменаването на Бледата жена е достатъчно, за да се получи това.