Бърич се върна с котлето. Остави го до легналата по очи Елиания и впери ужасен поглед в нея.
— Възпаление на кожата ли? — попита колебливо.
— Отравяне на душата — горчиво отвърна Пиотре.
Взе шепа сняг и го положи върху гърба на Елиания. Тя леко се размърда и клепачите и затрептяха. Помислих си, че е на ръба на съзнанието, но тя не издаде нито звук.
— Освобождавам ви от всички уговорки между нас — тихо рече Предан.
Поразеният Пиотре вдигна поглед към него, но принцът продължи:
— Няма да искам да изпълнява никакви обещания, които е дала под принуда. Но въпреки това все пак ще убия вашия дракон. Тази нощ. А после ще направя всичко по силите си да приключа веднъж завинаги с Бледата жена. — Пое дълбоко дъх, сякаш се страхуваше от подигравки, и добави: — И ако оцелея, ще застана пред Елиания и ще я попитам дали ще ме вземе за съпруг.
Гласът на Елиания бе съвсем слаб:
— Ще те взема. По своя воля.
Не мисля, че на Пиотре и Сенч им хареса, но и двамата премълчаха. Нарческата даде знак на Пиотре да махне снега, тръсна глава и успя да седне. Все още я болеше. Видът й бе такъв, сякаш е получила смъртоносна рана.
Сенч ме погледна.
— Значи ще действаме. Тази нощ. — Погледът му обходи всички ни, след което старият убиец захвърли всякаква предпазливост. — Не можем да чакаме, защото никой не знае с каква скорост може да лети един дракон. Ако действаме тази вечер и по-бързо, може би ще успеем да свършим работата и да се махнем, преди Тинтаглия да е пристигнала. — Внезапно се изчерви и не успя да скрие усмивката си. — Вярно е.
Създадох прах, който има мощта на мълния. Взех малко от него, когато дойдохме тук. Не е толкова, колкото се надявах да използвам за задачата. По-голямата част от запасите останаха на брега. Но може би ще се окаже достатъчно. Ако бъде запечатан в нещо и хвърлен в огъня, експлодира силно, досущ като гръмотевица. Ако го поставим в тунела и го взривим, определено ще разчистим много лед. Дори може да убие дракона. А и да не го убие, ще ни даде достъп до него.
Станах и попитах Бърич:
— Да ти се намира излишно наметало?
Той не ми обърна внимание, продължаваше да гледа Сенч.
— Това ли използва в нощта, когато умря Умен? Каквото и да направи на свещите, то не подейства толкова надеждно, колкото очакваше. Какъв е рискът сега?
Но ентусиазмът на Сенч да изпита чудния си прах вече бе надхвърлил всякаква предпазливост. Беше като момче с чисто ново хвърчило или корабче.
— Няма нищо общо с онова. Тогава трябваше много прецизно измерване, а се налагаше да го направя по-бързо, отколкото ми се искаше. Имаш ли представа какво беше да обработя всички онези свещи без ничия помощ? Никой не го оцени, нито което и да е от другите чудеса, които измислих за Пророците. Но както и да е, сега е различно. Всичко е много по-мащабно и мога да използвам толкова от праха, колкото смятам за необходимо. Този път няма да има половинчати мерки.
Бърич поклати глава и загледа как освобождавам лявата си ръка от превръзката и внимателно я пъхам в ръкава на ризата. Болеше, но можех да я използвам. Стига да внимавам. Перспективата, че драконът може да бъде убит тази нощ, ме беше възбудила. Спокойната част от мен знаеше, че разполагам единствено с думата на Бледата жена, че ще освободи Шута веднага щом Айсфир умре. Едва ли можеше да й се вярва, но това беше единствената възможност, с която разполагах. И ако прахът на Сенч наистина успееше да унищожи звяра, но това не доведеше до освобождаването на Шута, втора доза до тялото на дракона като нищо можеше да ни осигури проход до царството на Бледата жена под леда. Засега запазих тази мисъл за себе си.
— Какви са опасностите? — попита Предан.
Сенч махна пренебрежително с ръка.
— Правих доста опити. Копаех дупки на брега, палех огньове на дъното, след което хвърлях кутия в тях и бягах. Взривът изравя същински ями, чиито размери зависят от количеството прах. Защо да очакваме нещо различно от снега и леда? Да, определено са по-тежки и плътни, но точно затова ще използваме по-голямо количество взрив. Колкото до огъня…
— Лесна работа — обадих се. Бях намерил някакво наметало на Сенч и го наметнах на раменете си. — Трябва ни някакъв по-голям съд. Котелът за каша ще свърши работа. Палим малък огън на дъното, после добавяме горящото масло на Шута. Държи го при шатрата си, така че още е там. Ще пропълзя в тунела, ще запаля огъня, ще сложа праха и ще се разкарам. Възможно най-бързо.
Двамата със стареца се ухилихме един на друг. Вече бях заразен от ентусиазма му.
Но после Сенч се намръщи.