— Но котелът няма да е достатъчно голям, за да побере цялото съдържание на буренцето. Момент, нека помисля. Сетих се. Няколко пласта пушена кожа под котела. Когато огънят се разгори, обръщаш котела върху кожата. Тя ще поддържа огъня достатъчно добре за краткото време, което е нужно. После хвърляш буренцето в огъня. И се измъкваш от тунела. Възможно най-бързо.
И пак ми се ухили, сякаш всичко това бе някаква чудесна шега. Пиотре изглеждаше разтревожен, нарческата — объркана. Бърич се мръщеше, лицето му бе потъмняло като буреносен облак. Принц Предан сякаш се разкъсваше между момчешкото желание да се действа и монархическата нужда всичко да бъде обсъдено най-подробно. Когато заговори, разбрах коя страна е победила.
— Аз трябва да ида, не Фи… Не Том Беджърлок. Ръката му още не се е оправила. Освен това казах, че аз ще го направя. Това е мое задължение.
— Не. Ти си наследникът на трона на Пророците. Не можем да те излагаме на риск! — отсече Сенч.
— Аха! Значи признаваш, че има риск! — изръмжа Бърич, докато се мъчех да обуя ботушите на Сенч. Бяха ми прекалено големи. Не знаех, че кльощавият старец има толкова големи крака.
Умът ми кипеше от планове.
— Трябва ми котелът, маслото от запасите на Шута, подпалки и огниво, две обработени кожи. И буренцето.
— А също и фенер. Ще трябва да виждаш какво правиш в тъмното. Аз ще го нося — каза Предан. Беше пренебрегнал предупреждението на Сенч.
— Не. Не фенер. Добре де. Може би някой по-малък. Слизаме веднага и тихо. Ако останалите от твоята Осезаваща котерия разберат какво кроим… сещаш се. Просто не бива да разберат.
Докато се борех с ботушите, си дадох сметка, че някой трябва да ми помогне. Рамото ме болеше и при най-малкото напрежение. Принцът щеше да го направи. Щях да му кажа да се маха от тунела веднага щом огънят се разпали. Можеше да стои до мен край ямата, докато буренцето гръмне. Това определено щеше да е достатъчно да изпълни думата си на Пророк, че ще вземе главата на дракона.
— Осезаваща котерия!? — избухна Бърич.
Взех меката шапка на Сенч и казах:
— Да. Групата Осезаващи, които служат на краля. Да не мислиш, че Умението е единствената магия, която може да се използва по този начин? Питай Пъргав за подробности. Той е на път да стане един от тях. И въпреки че Уеб е предал плана ни, не мисля, че идеята е лоша. — Бърич се втренчи възмутено в мен, изгубил дар слово, а аз се обърнах към Сенч. — Прати Лонгуик сам да събере нещата. Може да мълчи и е лоялен. Няма да каже на никого.
— Ще ида с него — каза Предан. Не изчака ничие съгласие, а направо грабна наметалото си. Спря за момент при Елиания. Не я погледна в очите. — Давам ти думата си. Ако мога да осигуря чиста смърт за майка ти и сестра ти, ще я получат.
И излезе.
— Принцът на Пророците използва магия ли? — остро попита Пиотре, докато гледаше след него.
Сенч набързо скалъпи лъжа.
— Том нямаше предвид това. Принцът има приятели, които могат да използват Осезанието, което в Шестте херцогства понякога се нарича магията на Старата кръв. Дойдоха тук, за да му помогнат.
— Магията е мръсна работа — заяви Пиотре. — Мечът поне е честен и човек вижда, когато идва смъртта му. Магията е начинът, по който Бледата жена пороби хората ни и ни посрами. И чрез магия продължава да ни принуждава и сега да изпълняваме долните й заповеди.
Бърич бавно кимна.
— Иска ми се да използваме срещу нея магията на меча. Не подобава силен мъж да стане жертва на коварство, особено на коварството на зла и амбициозна жена.
Знаех, че говори за баща ми и как интригите на кралица Желана бяха довели до смъртта му. Не знам как изтълкува думите му Пиотре.
Кемпрата на клана на Нарвала бавно се изправи, сякаш обхванат от някаква неспокойна мисъл. Нарческата също се изправи и застана до него.
— Моля ви, кажете на принца, че се сбогувам — тихо рече тя, без да се обръща към никой конкретно.
— И аз — с дълбок глас рече Пиотре. — Много съм опечален, че се стигна дотук. Иска ми се да имаше по-добро решение за всички ни.
Излязоха бавно, Пиотре вървеше така, сякаш на плещите му тежи огромен товар. След малко Предан се върна с част от нещата. Лонгуик донесе останалото. Личеше си, че иска да зададе въпроси, но никой не му обясни нищо и накрая Сенч му благодари и го освободи.
Имаше малко забавяне, тъй като Сенч реши, че огънят върху положените върху леда кожи няма да е достатъчно силен, за да взриви праха му. Направи експеримент с котела, за да види колко голям пакет може да се побере в него. Това наложи бърз преглед на възможните съдове, за да намерим някой, който можеше да се побере в котела и същевременно да съдържа достатъчно количество взрив. Накрая се спря на буркана с глинена запушалка, в който държеше билките си за чай. От сърдитото му мърморене, докато изсипваше съдържанието, заподозрях, че чаят е някоя от специалните му смеси. След това отвори буренцето, което бях домъкнал от брега, и внимателно напълни буркана. Направи го доста далеч от пламъчето на свещта.