Малкият фенер не показваше нищо, освен противно блестящите стени и силуета на Предан. Внезапно тунелът свърши. Предан се обърна към мен и приклекна.
— Тук долу е главата му. Така мислим — каза и посочи неравния лед под краката си.
Загледах се.
— Нищо не виждам.
— С по-голям фенер щеше да видиш. Просто ми повярвай. Главата му е точно под нас.
Смъкна торбата от гърба си и я сложи пред себе си. Приклекнах срещу него. Имаше свободно място колкото той да прекрачи котела и да се промъкне покрай мен, след като запалим огъня.
Студът бе пропълзял в рамото ми и го бе схванал, насиненото ми лице се бе превърнало в студена подпухнала маска. Нямаше значение. Дясната ми ръка все още ме слушаше. Колко му е да запалиш огън и да пъхнеш буркан в него? Дори аз щях да се справя.
Първо бяха кожите. Предан ги постла помежду ни, сякаш бяхме войници, готвещи се да играят на зарове. Бяха дебели, едната на ледена мечка, другата — на морж. И двете воняха. Поставих котела в средата и дръпнах по-надалеч маслото и буркана. За подпалки бяхме взели дърва и парцали. Направих от тях малко гнездо на дъното на котела. Направих три неуспешни опита с огнивото и накрая Предан ме изгледа с любопитство.
— Не можем ли просто да го запалим с фенера?
Погледнах го кръвнишки и той се ухили. Светлината подчертаваше зачервените му бузи и напуканите устни. Хич не ми беше до усмивки, но някак успях да пусна една. Припомних си, че и неговите млади рамене носят тежки товари — и един от тях бе, че убиването на дракона е в известен смисъл предателство към Старата кръв и Осезаващата му котерия. Не че това щеше да изпълни мечтата му. Момичето, в което се бе влюбил, се оказа просто примамка, която да го накара да изпълни желанието на Бледата жена. Елиания му се беше предложила не от любов, не за да скрепи съюза, а само за да купи смъртта на майка си и сестра си. Не ми се виждаше обещаваща основа за брак, но въпреки това бяхме тук. Отдръпнах се малко назад и казах:
— Добре, запали го. И после се махай оттук. А, да. Отведи Бърич по-далеч от изкопа. Не вижда добре.
— Сериозно? Аз пък си мислех, че е съвсем сляп.
Типичен черен сарказъм на младеж, който не се бои, че някога може да го сполети участта, над която се подиграва. Вече не можех да му се усмихвам, но Предан като че ли не забеляза. Взе парче плат от котела и го приближи до пламъка на фенера. То се запали моментално и Предан бързо го пусна в котела върху другите подпалки. Платът угасна.
— Май обичаме да ни е трудно — отбелязах след третия неуспешен опит.
Наложи се да наклоня котела на една страна и Предан опари пръстите си, докато пъхаше последното парче плат под треските. Зачакахме със затаен дъх и накрая мъничкото пламъче плъзна по подпалките. Подхраних го с още трески и реших, че няма да върна котела в първоначалното му положение, за да не изгася огъня, а просто ще сложа вътре буркана, все едно че слагам хляб в пещ. Закашлях се от надигналия се пушек.
— Време е да тръгваш — казах на принца.
— Сложи го и ще се махнем заедно.
— Не. — Нямаше да кажа, че искам да съм сигурен, че се е отдалечил на безопасно разстояние, преди да сложа праха. — Бърич е много важен за мен. И много горд. Ще иска да изчака, докато се върна, преди да се махне. Хвани го за ръка и му кажи, че идвам, че ме виждаш. И го дръпни по-далеч от изкопа. И двамата знаем, че понякога измишльотините на Сенч действат много по-добре от очакваното.
— Искаш да го излъжа? — Предан се втрещи.
— Искам да го отведеш на безопасно място. Коляното му не е наред и не може да тича като теб и мен. Така че го отведи. Ще ти дам малко време, после ще сложа буркана и ще се разкарам.
Подейства. Принцът нямаше да ме остави, ако рискуваше само своята безопасност. Щеше да го направи заради Бърич. Благодарих от сърце на Кетрикен, че е възпитала така сина си. Заслушах отдалечаващите се стъпки, мъчех се да преценя кога ще излезе от ямата при Бърич и ще го отведе. Не бързай, казах си. Все още не е нужно да се рискува. След малко драконът ще е мъртъв. И може би Шутът ще бъде спасен.
Легнах по корем, за да избегна кълбящия се пушек и да подклаждам огъня. Искаше ми се да направя добър слой въглени. После щях да сложа праха. С неохота реших, че ще трябва да излея и маслото, та пламъците да могат да обхванат буркана. Отворих бутилката и се приготвих. Всичко щеше да е наред. Бе минало доста време, преди прахът да гръмне в камината ми. Естествено, това беше преди Сенч да усъвършенства изобретението си.