„Мисли с ума си“ — бе казал Бърич. Макар и сляп, той все пак виждаше нещата по-ясно от мен и Сенч. Бяхме се втренчили в осигуряването на годежа и убиването на дракона. Но сега, може би твърде късно, приложих онова, на което ме бе учил Сенч преди години. „Запитай се — какво следва? Кой има полза?“ Избутах мислите си от коловоза им, сякаш бутах заседнала каруца. Убивам дракона. Бледата жена дарява смърт на майката и сестрата на нарческата и освобождава Шута. И после какво? Кой има полза?
Пророк убива дракона на Външните острови. Какво следва? Видях го така ясно, сякаш имах дарбата на Шута. Това оскърбление към островитяните не само елиминираше всички шансове драконите да се завърнат в света, но и щеше да обедини Външните острови срещу Шестте херцогства. Вместо да гарантира брак и продължителен мир, убиването на Айсфир ще е искрата, която да запали отново пожара. Сенч, Предан и аз бяхме последните мъжки представители на рода на Пророците; съмнявах се, че някой от нас ще напусне острова жив. А Копривка? Ако Кетрикен разкриеше на дъщеря ми истината за нейния произход и я провъзгласеше за наследница на Пророците, щяха ли островитяните да й позволят да управлява в мир? Едва ли. Несигурният мир, който бе постигнат през последните петнайсет години, щеше да бъде пометен. Клането щеше да започне на Аслевял и да се разпростре. Този път нямаше да има кой да събуди каменните дракони, Праотците нямаше да ни се притекат на помощ. Унищожението и Претопяването щяха да се завърнат по бреговете ни. Бледата жена щеше да управлява без съперници в бъдещето, което сама бе направила.
Сърцето ми заби бясно при мисълта за това, което едва не бях направил. Както беше предрекъл Шутът, изборът бе мой. Бях дошъл тук да осъществя мечтите на Бледата жена. Пръстите ми докоснаха отпечатъците на Шута върху китката ми.
— Прости ми — замолих го. — Прости ми, че правя онова, което се надяваше да направя.
Проснах се на леда, напрегнах всичките си сили и насочих цялото си съзнание, Осезание и Умение към дракона.
Умението ми бе слабо като пърхаща пеперуда, но Осезанието ми бе силно. Почувствах как Айсфир долавя присъствието ми. Усетих опасност в погледа му, точно както дивечът рязко вдига глава, когато усеща дебнещия го хищник. Но не трепнах пред него, а изревах със силата на тялото си, както един звяр предизвиква друг за територия. С Осезанието не можех да му предам мислите си, но може би той щеше да се пресегне към мен. Може би, ако умовете ни се докоснеха, щеше да научи онова, което знаех аз. Че има друг дракон, женски дракон, който в този момент лети към нас, воден от чайка.
Разбрах, че ме усети, но за него бях като гарван — нито дивеч, нито глутница, недостоен за вниманието му. Мислите му ме заляха и се оттеглиха от мен; той отново се гмурна към смъртта и забравата.
Обхвана ме паника. Точно когато ми бе най-нужно, Умението потъмня като угасващ въглен. Не бях достатъчно силен, за да мога сам да достигна съзнанието на дракона. Беше прекалено решен да потъне в самозабрава. Опитах отново, превърнах Умението си в стрела и заръчках с нея към Айсфир.
А, ето те! Мислех, че си умрял! Откога те търся. Какво става, защо изчезна?
Мощното послание на Копривка улови немощното ми Умение като силни ръце, хванали удавник. Задържа мислите ми при своите. Отблъснах я.
Копривке, не сега. Върви си. Точно сега не ми е до теб.
И в мига, когато тя се отдръпна обидена и възмутена, си дадох сметка за глупостта си и закрещях:
Не, върни се! Чакай, имам нужда от теб!
Тя спря на ръба на възприятието ми. Виждах откъслечни картини от съня й. Хвърлих се към нея.
Върни се! Моля те! Трябва да ми помогнеш!
За какво? — студено попита тя.
Бях я наранил с грубото си пренебрежение. Едва ли си спомняше, че тя първа бе барикадирала мислите си срещу моите. Искаше ми се да имам време за обяснения, но нямах. Присъствието на дракона в Осезанието ми вече започваше да избледнява. Съвсем скоро щях отново да го изгубя.
Помогни ми да събудя дракона! — замолих я. — Потапя се дълбоко в сънищата си и търси смъртта. Но ако успееш да го достигнеш, може би ще можеш да го изтръгнеш от мъртвешкия му сън.
Но… Сенковълк? Изменящ? Наистина ли си ти, че ме молиш да направя това? Досега винаги си ме предупреждавал да се пазя от дракона и дори да не казвам името й. А сега искаш да я събудя?
За друг дракон става дума. — И понеже знаех колко малко време остава, се хвърлих там, където никога досега не се бях осмелявал да стъпя. — Моля те. Направи го за мен, довери ми се, без да задаваш въпроси. Няма време. Щях да ти обясня, ако имаше! Ще ти разкажа, след като всичко приключи. Засега само те моля да ми се довериш. Събуди дракона. Помогни ми да говоря с него.