Бърич вдигна глава. Обърна се. И до днес помня всеки миг от случилото се. Видях го как поема дъх и до пищящите ми уши достигна яростният му рев, че нещо може да заплашва сина му.
Никога не го бях виждал да тича толкова бързо. Скочи към Пъргав и дракона, изпод ботушите му захвърчаха лед и сняг. Тинтаглия повдигна глава, но беше само немощен наблюдател. И Бърич се озова между момчето си и дракона и извади ножа си, без да спира да тича. Най-нелепата и храбра атака, която съм виждал. Вдигна ножа и се хвърли срещу дракона. Острието стана на парчета, когато удари каменната плът. И в същия момент усетих отблъскването на Осезанието, което бе насочил срещу дракона. Беше като някоя от експлозиите на Сенч, като яростта на жребец, защитаващ табуна си, като свирепостта на вълк или мечка, чиито малки са в опасност. Силата му идваше повече от любовта към онова, което пази, отколкото от омразата. И беше насочена срещу дракона, и огромната й мощ накара каменния звяр да рухне на колене.
Но докато падаше, Тестото замахна с тежкото си крило и помете Бърич, все едно беше муха. Тялото му се превъртя няколко пъти във въздуха.
— Не! — изкрещях, но вече бе късно.
Бърич падна тежко, плъзна се като парцалена кукла. Тестото се надигна тромаво, тръсна тежката си глава и го видях как се мъчи да поеме дъх. После тръгна с отворена паст към Пъргав и Тинтаглия.
Пъргав се взираше невярващо в баща си. Обърна се към дракона и изкрещя. Викът му бе изпълнен с ненавист. Опъна тетивата така, че ми се стори, че лъкът ще се скърши. Видях го как става едно цяло със стрелата. Гледаше приближаващия се дракон в очите.
И пусна тетивата.
Блестящата сива стрела полетя, вярна като бащината любов. Видях как Тестото вдигна предната си лапа, за да я посрещне. И изведнъж замря, сякаш слушаше някого. Усещах Умението, което насочваше към него Бледата жена, истеричните й заповеди да сложи край на това, да убие стрелеца, да убие женската и после да прави каквото пожелае, всичко, каквото пожелае. Помислих си, че е спрял да я чуе. Но той не помръдна повече. Бозавият цвят на живота изчезна от тялото му и се смени с еднообразната сивота на камък. И той остана така — с леко повдигнати криле, с предната лапа, посегнала да изтръгне стрелата от окото му, със зейнала паст. Възцари се изумена тишина. Каменният дракон бе мъртъв.
Миг по-късно момичето в ръцете ми се съживи. Присъствието й в Осезанието ми разцъфна като цвете. Беше спряла да се съпротивлява в мига, в който каменният дракон бе умрял.
— Студено ми е. Гладна съм — изплака тя и избухна в сълзи.
— Ей сега, милото ми, ей сега — казах й.
Колкото и да не ми се искаше, свалих я боса на леда. Смъкнах наметалото на Сенч и я увих в него. Стигна чак до петите й и докато я вземах отново на ръце, тя сви крака в него и се сгуши на трепереща топка.
— Дай ми я, дай ми я! — извика Пиотре. По лицето му се стичаха сълзи и оставяха дири в засъхналата кръв. — Ох, малка рибке, ох, Коси! Елиания, виж, виж, нашата Коси се върна!
Дадох му я и силите му сякаш го напуснаха. Той рухна на колене, притискаше детето към гърдите си и му мърмореше нещо.
Елиания ни погледна. Очите й бяха изпълнени с болка. После се обърна към проснатата в краката й жена, коленичи до нея и се разплака.
— Спасихме едната от вас. Коси. Майко, направих всичко по силите си. Опитахме.
Предан, който вече бе коленичил от другата страна на жената, вдигна очи към Елиания.
— Не. Спаси и двете. Тя е в безсъзнание, Елиания, но също се върна. Долавям я с Осезанието си. Майка ти също се върна.
— Но… сигурен ли си? — Нарческата впери поглед в лицето на майка си. Все още не смееше да се надява, че това е истина.
Предан й се усмихна.
— Да, сигурен съм. Това е стара магия на Пророците, дар по бащина линия. Да я занесем на топло и завет. И да я нахраним. Битката май приключи. Поне засега.
Всички спряха да се бият, след като драконът умря — потвърди Сенч, когато се изправих и огледах бойното поле долу. — Сякаш изведнъж изгубиха дух.
Не. Върнаха си го. Трудно е да се обясни, Сенч, но го чувствам с Осезанието. Слугите й бяха частично Претопени, но със смъртта на дракона всичко, което им е било отнето и вложено в него, се върна при тях. Същото се случи с майката и сестрата на нарческата. Вече не са Претопени. Кажи на островитяните да говорят с нападателите. Предложете им храна и гостоприемство. И ги успокойте. Сигурно са много объркани.