— Не е ли по-добре да обмислим това, преди… — започна Сенч, но Предан го прекъсна.
— Това е единственото, което Фиц е искал от мен. И ще го получи, лорд Сенч. Още сега. Е, веднага след като Шишко закуси.
Започна да се облича. Сенч отметна със стон завивките си.
— Държите се така, сякаш не съм мислил по въпроса. Мислил съм, и то много. Рицарин е изолирал Бърич за Умението. Някой друг, освен мен да си спомня това?
— Нищо не пречи да опитаме — упорито отвърна Предан.
Така че опитахме. Сякаш мина цяла вечност, докато приготвя закуска за Шишко, а докато я поглъщаше по своя бавен и внимателен начин, се помъчих да обясня на Пъргав какво искам. Страхувах се да му вдъхвам прекалено много надежди и в същото време исках да разбере рисковете от онова, което се канехме да направим. Възможно бе опитът ни да излекуваме Бърич да не успее и той да умре. Не исках момчето да остане с впечатлението, че сме го убили ние.
Мислех си, че ще ми е трудно да му обясня. Опитах се да го повикам настрана и да говоря с него, защото Мечокът бе наблизо, грижеше се за ранените островитяни. Пъргав обаче отказа да се отдели и за миг от баща си, така че накрая ми се наложи да говоря на място. Още щом споменах, че принц Предан би могъл да използва магията на Пророците, за да излекува баща му, Пъргав така се развълнува, че със сигурност всичките ми предупреждения и уговорки минаха покрай ушите му. Попита само:
— Кога ще започнете?
— Веднага щом дойдат останалите — казах и почти в същия момент Сенч вдигна покривалото и влезе.
Предан и Шишко се вмъкнаха след него. В грубия заслон около шейната стана толкова тясно, че палатката всеки момент можеше да се срути. Предан махна нетърпеливо с ръка.
— Дайте да махнем това нещо. Повече ще ни разсейва, отколкото да ни пази.
И докато Пъргав дъвчеше нетърпеливо устни, двамата с Лонгуик свалихме платнището и го навихме. Когато приключихме, слухът за това какво ще правим вече бе плъзнал и всички се събраха да гледат. Не бях особено очарован от перспективата да работя пред хора, нито пък ми се искаше да разкривам в какви близки отношения съм с принца. Но нищо не можеше да се направи.
Събрахме се около Бърич. Оказа се трудно да убедя Пъргав да отстъпи и да ми позволи да положа ръце върху баща му, но Уеб най-сетне го дръпна настрани. Застана зад него и го прегърна, сякаш беше съвсем мъничък. Прегърна го и с ръце, и с Осезание. Погледнах го с благодарност. Той кимна в отговор и ме прикани с поглед да започваме.
Сенч, Предан и Шишко се хванаха за ръце, сякаш искаха да играят някаква детска игра. Потръпнах от ужас от това какво се каним да направим и се опитах да не обръщам внимание на любопитните зрители. Менестрелът Кокъл се беше напрегнал, за да не пропусне нещо. Представителите на хетгурда и спасените островитяни ни гледаха подозрително. Пиотре стоеше малко настрана с Елиания, майка й и сестра й. Лицето му бе сериозно и съсредоточено.
Бях една-две години по-голям от Пъргав, когато по предложение на Бърич се опитах да почерпя от него сила по начина, по който го бил правил баща ми. Бях се провалил, но не само защото не знаех какво точно правя. Баща ми бе използвал Бърич като кралски човек, като източник на сила за своето Умение. Но всеки използван по този начин се превръща също и в проводник към Умелия, поради което Рицарин бе изолирал Бърич за останалите Умели, така че никой да не може да го шпионира или атакува чрез него. Днес трябваше да премеря силата си и силата на котерията на Предан срещу старата преграда на баща ми и да видя дали мога да я пробия и да вляза в душата на Бърич.
Протегнах ръка към котерията и Шишко я хвана. Другата си ръка поставих на гърдите на Бърич. Осезанието ми показа, че не му се иска да се задържа в тялото си. Животното, в което обитаваше Бърич, бе безнадеждно ранено. Ако тялото му беше кон, Бърич вече щеше да е сложил край на страданията му. Пропъдих тази обезпокоителната мисъл, опитах се да загърбя Осезанието и да наточа Умението си като бръснач. Престанах да мисля за всичко останало и затърсих някакво място, през което да проникна в него.
Не намерих. Усещах останалите от котерията, безпокойството и готовността им, но не можех да открия накъде да насоча желанието им за действие. Долавях Бърич, но възприятието ми се плъзгаше по повърхността, без да е в състояние да проникне вътре. Не знаех как го е изолирал баща ми и нямах представа как мога да премахна бариерата. Не знам колко дълго съм се опитвал да преодолея защитните му стени. Знам само, че по някое време Шишко пусна ръката ми, за да избърше изпотената си длан в дрехата си.