Сега вървях сред тях и знаех много повече, отколкото когато ги открихме. Дори ми се струваше, че мога да определя кои са дело на Праотците и кои — на котериите от Шестте херцогства. Крилатият елен беше на Шестте херцогства, място за съмнение в това нямаше. Подозирах, че повече приличащите на дракони са направени от Праотците. Естествено, най-напред отидох при Искрен. Този път не се измъчвах с опити да го събудя от каменния му сън, а свалих ризата си и почистих прахта и боклуците от люспестото чело, мускулестия гръб и прибраните криле. Синьото на Бък заблестя под лъчите на слънцето, когато излъсках каменната обвивка на онзи, който бе мой крал. След всичко изживяно напоследък спящото създание ми изглеждаше в покой. Надявах се наистина да е така.
Разбира се, Шутът бе отишъл при Момичето върху дракона. Стоеше неподвижно пред нея с короната в ръка. Другата му ръка бе положена върху рамото на дракона и забелязах, че Умелите му пръсти докосват създанието. Взираше се със застинало лице във фигурата на яхналото го момиче. Беше завладяващо прекрасна. Косата й бе по-златна и от тази на Шута, падаше върху раменете й и ги галеше с къдрите си. Кожата й бе като сметана. Носеше жакет в ловджийско зелено, но беше боса. Драконът й бе още по-грациозен, люспите му блестяха като тъмни изумруди. Притежаваше небрежната грация на спяща ловна котка. Когато я видях за последен път, тя бе полегнала и спеше върху дракона, обгърнала гъвкавата му шия. Сега седеше изправена. Очите й бяха затворени, но бе вдигнала лице, сякаш се наслаждаваше на слънчевите лъчи, докосващи бузите й през короните на дърветата. На устните й имаше едва доловима усмивка. Смазаните растения под спящия дракон показваха, че е летяла съвсем неотдавна. Явно тя бе отнесла Шута на Аслевял и се бе върнала тук, за да се присъедини към другарите си в съня.
Мислех си, че крача безшумно, но Шутът все пак извъртя глава към мен.
— Помниш ли как се опитвахме да я освободим онази нощ?
Сведох глава. Все още се чувствах малко засрамен, че съм бил толкова млад и нетърпелив.
— Оттогава все се разкайвам.
Бях я докоснал с Умението, като си мислех, че това може да се окаже достатъчно, за да се освободи. Но вместо това я накарах да страда.
Той бавно кимна.
— А втория път, когато я докосна? Помниш ли?
Въздъхнах тежко. Вторият път бе в нощта, когато скитах чрез Умението и видях как Моли взема Бърич за съпруг. По-късно същата вечер носих тялото на Искрен, който бе взел моето, за да си направи син. Именно тогава кралица Кетрикен зачена Предан. Не знаех, че това е намерението му. Бродех из кариерата за паметен камък. Бродих, докато с Нощни очи не се натъкнахме на занимаващия се със забранена работа Шут. Сечеше камъка при краката на дракона и се опитваше да завърши статуята и да я освободи. Дожаля ми за него, толкова силно бе съпричастието му към създанието. Знаех също какво наистина е нужно за съживяване на дракон — трябваше не само да работиш камъка с ръцете си, но и да му дадеш живота си и спомените си, любовта, болките и радостите. И така допрях посребрените от Умението пръсти на Искрен в каменната плът на Момичето върху дракона и излях в нея цялата мъка и болка на краткия си живот, за да ги вземе и да оживее с тях. Дадох на дракона спомена за изоставилите ме родители, които ме бяха дали на грижите на непознати, както и всичко, което бях понесъл от ръцете на Гален и в тъмницата на Славен. Дадох спомените си, за да ги запази, да ги задържи и да оформи себе си с тях. Дадох самотата си като дете и всяка пронизваща мъка от онази нощ. Правех го доброволно и усетих как болката ми намалява, макар че светът около мен стана някак притъпен и любовта ми малко намаля. Щях да дам много повече, ако вълкът не ме бе спрял. Нощни очи ме наруга и каза, че няма желанието да бъде обвързан с Претопен. Тогава не схванах какво има предвид. Сега, след срещата ми с воините на Бледата жена, думите му ми бяха ясни.
Помислих си, че разбирам и какво е намислил Шутът и защо е дошъл тук.
— Не го прави! — замолих го и когато той ме погледна изненадано, добавих: — Знам, че искаш да дадеш спомените си за мъченията на камъка. Момичето върху дракона може да ги вземе от теб и да ги запази затворени завинаги, така че да не могат да те измъчват повече. Ще подейства. Знам го. Но това си има цена, Шуте. Когато притъпиш болката и я скриеш от себе си…
Не довърших. Не исках да прозвучи като самосъжаление.
— Притъпяваш и радостите си.
Каза го съвсем просто. Извърна се за известно време от мен със стиснати устни. Запитах се дали не претегля едното и другото. Дали щеше да реши да се отърве от нощните ужаси с цената да се лиши от радостта от новото утро?