С изключение на синовете — намеси се Предан.
Така е. Беше повече от склонна да позволи Предан и Елиания да… тоест да… така де… — Сенч не успя да намери деликатен начин да изкаже мисълта си.
Предан бе по-прозаичен.
Майка й е склонна да ми позволи да споделя леглото на Елиания. Изглежда възмутена от мисълта, че някой може да попречи на дъщеря й да решава с кого да легне. И значи нарческа Ертре предложи заченатите синове да бъдат пратени в Шестте херцогства. След като навършат седем години.
Замълчаха, за да ми дадат време да осмисля новината. Беше неприемливо. Никой от херцозите нямаше да приеме подобен наследник.
А сега? След като Айсфир е изпълнил дословно обещанието на Предан?
Нарческа Ертре беше наистина впечатлена. То си е трудно да не се впечатлиш, когато такова чудовище разбие къщата ти с глава и я положи пред огнището. Особено когато рамката на вратата е още на врата му. — Лесно ми бе да извиня младежкото задоволство на Предан от това отмъщение. — Мисля, че възраженията й са към края си. А и дори да си останат, имаме достатъчно свидетели от хетгурда, така че няма да издържат. Сега за тях е чест Елиания да дойде при моето огнище. Да основе нов майчин дом, както се изразяват.
Сякаш завладява Шестте херцогства, като става кралица на Предан — оплака се Сенч.
Въпреки това долових облекчението му. Ясно беше, че предстоят трудности, когато се сблъскат обичаите на двете страни. Ако родеше първо син, роднините й нямаше ли да бъдат скандализирани, че ще стане наследник преди дъщерите й? Оставих тази мисъл. Щеше да има достатъчно време да се безпокоим за това, когато се случи.
И как стана всичко това?
Питай Шишко. Той и Копривка скалъпиха всичко.
Усмивката ми изчезна. Трябваше да знам.
Копривка знае ли за смъртта на Бърич?
Да — кратко и мрачно отвърна Сенч.
Лично аз не бих искал да ми спестяват подобни новини — навъсено посочи Предан. Знаех, че оправдава постъпката си колкото пред Сенч, толкова и пред мен. — И затова направих онова, което ми се струва най-добро. Освен това майка ми също трябваше да научи, за да се погрижи за нуждите на семейството на човека, служил ни така добре и толкова дълго. И още нещо. Когато застана очи в очи с братовчедка си, нямам желание да го правя с торба мръсни тайни на гърба.
Това прозвуча рязко и усетих, че между Предан и Сенч е имало разправия. Реших, че не е времето да изразявам собственото си мнение. А и станалото вече не можеше да се промени. Затова се опитах да сменя темата.
Така значи. Вече няма да има възражения срещу сватбата.
Да. Предан настоя да останем тук, докато не получим вести от теб. Или докато не решим, че си мъртъв, и тогава да изпратим спасителен отряд за Шишко. Не че на него му харесва идеята да бъде спасяван и връщан у дома. Но щом си там, незабавно ще пратим кораб. И щом пристигнете тук, заминаваме за дома.
Никакви кораби! — твърдо рече Шишко.
Принцът не му обърна внимание, а възрази на Сенч:
Чакането на Фиц не беше загубено време. Няма да е уместно незабавно да отмъкнем нарческата от семейството й. Елиания е била твърде дълго разделена от майка си и сестра си. Радвам се да ги видя заедно. А когато погледне от сестра си към мен… Фиц, тя ме мисли за герой. Местните бардове вече съчиняват песни за нас.
При това много дълги песни — уточни Сенч. — Почти всяка вечер ни се налага да ги слушаме с учтиви усмивки.
Отдадохме се на доволно мълчание. Принцът беше спечелил невястата си. Между Шестте херцогства и Външните острови щеше да има мир. После Предан каза сериозно:
Дано през това време да си преживял загубата си. Съжалявам, Фиц.
Успя ли да намериш тялото на Шута? — тихо попита Сенч.
Настана моментът на моя триумф.
Не тялото. Него.
Мислех, че е мъртъв! — Мрачният тон на Предан моментално се смени с изумление.
Аз също — отвърнах и изведнъж реших да не се впускам в подробности. Не беше трудно да ги отвлека от допълнителни въпроси относно Шута. — Съжалявам, че пропуснахме кораба. Но не е нужно да пращате друг. С Шишко имаме по-лесен начин да стигнем до Бъкип. Такъв, при който няма да се наложи да се качваме на кораб.
Изумлението им от новината за работещ Стълб на Умението не можеше да се сравни с радостта на Шишко, че може да се прибере, без да се качва на кораб. Сграбчи ме през кръста, задърпа ме и започна да подскача около мен така диво, че не можех да се съсредоточа върху Умението. Наложи се да го стисна за раменете, за да го спра. Черният мъж ни гледаше учудено и развеселено. Шутът бе твърде уморен, за да се изненадва.