И бях сигурен, че намерението на Търпение е било точно такова. Спокойно бе могла да преброи годините и месеците и да разбере, че детето на Моли е от мен. И явно беше направила всичко по силите си, за да види как част от земите на дядо й преминават у Копривка. Сърцето ми се стопляше, че е направила така. Внезапно разбрах защо Търпение е чакала Бърич да умре, за да предаде земята на Копривка. Защото е уважавала претенциите му за бащинство и не би направила нищо, което да ги постави под въпрос. Сега излизаше, че Бърич е спечелил правото на земята за семейството си, а не че имението се предава в наследство на внучка й. Финесът на ексцентричната ми мащеха винаги ме е изумявал и възхищавал.
— И въпреки това бих предпочела баща си. — Подсмръкна и се извърна настрани. Заговори на мрака: — Няма ли да ми разкажеш какво точно стана?
— Ще ти разкажа. Но се чудя откъде да започна.
Претеглих предпазливост и кураж, а после внезапно осъзнах, че решението ми в никакъв случай не бива да се основава на моите чувства. Колко може да понесе една самотна и скърбяща девойка? Сега не бе време да променям представата й за самата себе си. И без това промените й бяха предостатъчно. Нека мъката й да остане свободна от въпросите, които биха предизвикали моите откровения.
— Баща ти загина в служба на трона на Пророците, това е истина. Но когато само със силата на волята си накара цял дракон да рухне на колене, не го направи заради своя принц. А защото каменният дракон заплашваше любимия му син.
— Пъргав? — изумено попита тя.
— Естествено. Той дойде тук именно заради Пъргав. За да вземе сина си и да го прибере у дома. Не беше и помислял, че ще му се наложи да се изправи срещу истински дракон.
— Чакай, много неща не разбирам. Каза „каменен дракон“. Какво е това?
Заслужаваше да знае. И й разказах героична легенда, пълна с тъмната магия на Бледата жена и за мъжа, който дойде полусляп и сам, за да се изправи срещу дракон заради блудния си син. Разказах й също как Пъргав застана срещу атакуващия дракон и прати стрелата, която го уби. След това говорих за верността на момчето към умиращия й баща. Дори обясних за обицата, която Пъргав щеше да носи, когато се върне при тях. Тя плачеше, докато разказвах, черните й сълзи изчезваха, когато падаха. Градината й избледня, около нас задуха пронизващият вятър на ледника и осъзнах, че силата на разказа ми е такава, че тя вижда всичко станало през очите ми. Едва когато свърших, градината отново се появи около нас. Ароматите бяха по-остри, сякаш освежени от наскоро паднал дъжд. Край нас запърха пеперуда.
— А Пъргав кога ще се прибере? — тревожно попита тя. — На майка й е достатъчно тежко, че татко е мъртъв. Не бива да се тревожи и за Пъргав, дали ще се прибере жив и здрав. Защо се бавят толкова много, след като задачата им е изпълнена?
— Пъргав служи на принца. Ще се върне, когато се върне и Предан — уверих я. — Все още уговарят брака, който ще ознаменува мира между страните ни. А тези неща отнемат доста време.
— Какво му е на онова момиче? — гневно попита Копривка. — Да не е полудяла? Или няма и капка чест? Би трябвало да спази думата си. Получи главата на дракона пред огнището. Лично се погрижих!
— Чух нещо такова — отбелязах иронично.
— Много му бях ядосана — доверително сподели тя. — И това бе единственото, за което се сетих.
— Била си ядосана на Айсфир?
— Не! На принц Предан. Все трепери, все се чуди. Харесва ли ме, обича ли ме, няма да я принуждавам да спазва дума, дадена под принуда, аз съм толкова, толкова благороден… Не може ли просто да каже на тая капризна островитянка: „Платих цената и ще мина по моста“. Аз лично бих направила точно така!
Възмущението й внезапно отшумя. — Нали не мислиш, че е предателство да говоря така за него? Не искам да прозвучи неуважително. Аз съм толкова вярна поданичка на прославения ни принц, колкото и всеки друг. Просто когато говориш с някого с ума си, трудно можеш да помниш през цялото време, че е принц и стои много по-високо. Понякога ми се струва дръвник като някой от братята ми и ми иде да го одрусам! — Въпреки твърденията й за вярност към трона го каза като момиче, на което му е дошло до гуша от момчешки глупости.
— Е, и какво направи?
— Ами, онези островитяни бяха вдигнали голям шум, че не бил сложил главата на дракона пред огнището на майчиния й дом. Сякаш спасяването на майка й и сестра й не струват колкото някаква воняща кървава глава пред камината! — Усетих колко усилия са й нужни да се сдържи. — Виж сега, знам за тези неща само защото трябва да ги предам на кралицата. Аз съм онази, която трябва да застава всяка сутрин пред нея и да й предава новините такива, каквито ги съобщават чрез мен. Да не си мисли, че ми е приятно? И значи една сутрин, след като оставих кралицата разтревожена, че бракът може и да не се състои, си помислих, че може би аз мога да направя нещо. Познавам добре Тинтаглия, въпреки фукането и заплахите й. А може би именно заради тях. И както тя ми досаждаше, така и аз започнах да я тормозя. Защото при всичките й посещения в сънищата ми беше оставила нещо като пътека, по която можех да стигна до нея. Ако ме разбираш какво искам да кажа.