— Разбирам. Но съм изумен и възхитен, че някой е в състояние да „тормози“ подобно създание.
— О, в света на сънищата всички сме равни, както може би си спомняш. Не ми се вярва да долети чак дотук само за да стъпче някакъв си човек. А за разлика от мен, тя предпочита да спи дълбоко, след като се е наяла или чифтосала. И затова реших да й досаждам точно тогава.
— И си я помолила да накара Айсфир да отиде на Мейл и да положи главата си пред огнището на нарческата?
— Помолила ли? Не. Заповядах й. И когато ми отговори, че няма да го направи, казах, че е срамота след всичко, което хората направиха, за да спасят Айсфир, и че той е абсолютен неблагодарник. И тя също. И че не смее да го накара, защото, макар и да твърди, че е кралица, го е оставила да надделее над нея и да я управлява. Казах, че чифтосването й е размътило мозъка. Това направо я разпени, вярвай ми.
— Но откъде си знаела, че ще стане така?
— Не знаех. Просто й се ядосах и казах първото, което ми дойде наум. — Въздъхна. — Имам един недостатък, който не ме прави особено популярна в този двор. Доста ми е остър езикът. Но си мисля, че това е най-добрият начин да разговаряш с дракон. Казах й, че щом не може да накара Айсфир да направи каквото трябва, не бива да се фука, че е едва ли не всемогъща. Мразя, когато хората ми се дуят, а на мен ми е пределно ясно, че с нищо не са по-добри от мен. — Замълча за момент. — Или пък дракони. Във всички легенди те са или мъдри, или невероятно могъщи, или…
— Те са невероятно могъщи — прекъснах я. — Повярвай ми!
— Може би. Но Тинтаглия донякъде е като… мен. Жегни гордостта й и веднага ще тръгне да доказва, че може да направи онова, което твърдиш, че не може. Отвратителна досада е, когато си мисли, че може да се отърве ей така. И само защото живее толкова дълго и е родена да помни толкова много, се държи с нас така, сякаш сме някакви мравки или мушици и не заслужаваме уважението й.
— Май сте имали повече от един разговор на тази тема.
Копривка помълча малко, после каза:
— Тинтаглия е интересно създание. Едва ли ще се осмеля някога да я нарека приятел. Самата тя смята точно така. Или по-точно май смята, че съм длъжна да съм й вярна и да я почитам просто защото е дракон. Но е трудно да наричаш някого приятел, когато знаеш, че смъртта ти ще означава за него точно толкова, колкото означава за мен изгорялата в пламъка на свещта пеперуда. Ах, умря. Колко жалко. Сякаш съм някакво животно! — Рязко отскубна едно цвете от саксията до пейката, сякаш искаше да го накъса на парченца.
Трепнах. Тя го усети.
— Не, имах предвид буболечка или риба. А не вълк. — И добави, сякаш току-що й е хрумнало: — Ти не си такъв, какъвто те виждам. Сега го знам. Ти не си вълк. Искам да кажа, не мисля за теб просто като животно. Да не би да те засегнах? — И забързано възстанови цветето.
Засегна ме, но не можех да го обясня дори на себе си, още по-малко на нея.
— Няма нищо. Знам какво имаше предвид.
— И когато се върнеш с останалите, най-сетне ще мога да те видя такъв, какъвто си, така ли?
— Най-вероятно ще се срещнем, когато се върна.
— Но как ще те позная?
— Ще ти кажа, че съм аз.
— Добре. — И добави колебливо: — Липсваше ми, докато те нямаше. Исках да говоря с теб, когато ми казаха, че баща ми е мъртъв. Но не можех да те намеря. Къде беше отишъл?
— Един много важен за мен човек беше в беда. Отидох да му помогна. Но сега всичко е наред и скоро ще се приберем.
— Някой важен за теб? Ще го видя ли?
— Разбира се. Мисля, че ще го харесаш.
— Кой си ти?
Не очаквах този въпрос. Свари ме неподготвен. Не исках да й разкривам, че съм Фицрицарин или Том Беджърлок. И най-ненадейно се чух да казвам:
— Аз съм някой, който познаваше майка ти, преди тя да срещне Бърич и да се омъжи за него.
Реакцията й не бе такава, каквато очаквах.
— Толкова ли си дърт? — Беше потресена.
— Лично аз си мислех, че просто съм пораснал — отвърнах със смях.
Но тя не се разсмя. Отговорът й бе сух.
— Значи когато се върнеш, май ще бъдеш приятел по-скоро на майка ми, отколкото на мен.
И през ум не ми бе минавало, че може да се стигне до подобно усложнение. Ревността й бе повече от очевидна. Опитах се да я успокоя.