— Копривке, отдавна ме е грижа и за двете ви. И винаги ще е така.
— Да не би да се опиташ да заемеш мястото на баща ми? — още по-студено попита тя.
Почувствах се като пълен глупак. Затърсих отговор и накрая се принудих да се изправя пред истината, която се мъчех да избегна.
— Копривке. Те бяха заедно колко, шестнайсет години ли? Имат седем деца. Мислиш ли, че някой би могъл да заеме мястото му?
— Важното е ти да го разбираш — отвърна тя, донякъде успокоена. И после ме отпрати. — А сега трябва да те изчистя от сънищата си, ако принцът поиска да ме намери. Почти всяка нощ той или лорд Сенч имат някакво съобщение за кралицата. Вече ми остава малко време за собствени сънища. Лека нощ, Сенковълк.
Благоуханната градина и нежният сумрак избледняха и останах в тъмнина. Отне ми малко време да осъзная, че изобщо не спя, а просто лежа на пода в пещерата на Черния мъж и се взирам в смътните сенки, хвърляни от тлеещите въглени в огнището. Отново премислих какво бях казал на Копривка и реших, че е глупаво да й разкривам, че някога съм обичал Моли. Как така не бях предвидил, че децата й, в това число и Копривка, могат да ме приемат като чужд човек, намърдал се в семейството им? Страшно се обезсърчих и се замислих дали съвсем да не избягам от всичко това.
Но открих в себе си желязна решителност. Не. Нямаше да избягам от хаоса, в който бях превърнал живота си. Все още обичах Моли, а може би и тя изпитваше някакви чувства към мен. Дори и да не беше така, бях обещал на Бърич, че ще се погрижа за по-малките му деца. Нужен бях там, та дори и да не ме посрещнат добре отначало. Можеше и да се проваля; възможно бе Моли да ме изгони. Но нямаше да се предам, преди да съм опитал.
Да, прибирах се у дома.
(обратно)Глава 32 През камъните
Камъните свидетели, или Свидетелстващите камъни, стоят от незапомнени времена, преживели бури и земетресения, на хълма Свидетел недалеч от замъка Бъкип. Не се знае кой ги е издигнал. Някои казват, че са древни като основите на самия замък. Други — че са още по-стари. Редица поверия са свързани с тях. Често на това място отиват двойки, за да изрекат брачните си клетви, тъй като се твърди, че ако някой говори лъжливо пред камъните, ще бъде наказан от самите богове. Говори се също, че ако там се срещнат мъже, за да разрешат спор в двубой, камъните ще се погрижат победителят да е онзи, който е прав.
Подобни изправени камъни има и на други места в Шестте херцогства и извън тях. Всички, изглежда, са изсечени от една и съща черна скала. Всички са поставени така, че да издържат на всякакви стихии. Върху някои са изписани руни. Други изглеждат съвсем неукрасени, но при по-внимателен оглед обикновено се вижда, че някога и върху тях е имало знаци, които или са се изтрили с времето, или са били заличени нарочно.
Макар да не открихме да се споменават в свитъците за Умението, с които разполагаме, почти сигурно е, че са били използвани от Праотците като средство за бързо пътуване от едно място до друго. Съставих карта на известните Стълбове на Умението, както ще ги наричам. Към нея добавих легенда, която ясно показва кои руни за кое място се отнасят. Макар някои от Стълбовете да изглеждат без руни, опитният Умел може да ги използва. Не се препоръчва на по-младите Умели да използват камъните сами. Трябва да го правят единствено заедно с опитен наставник, при това само когато е крайно необходимо. За новака преминаването може да се окаже трудно изживяване, водещо до изтощение, а при прекомерно използване — и до загуба на разсъдъка.
Сенч Звездопад, „За Стълбовете на Умението“Крехкото възстановяване на Шута се срути в малките часове. Събудих се в мрака, понеже го чух да се мята в съня си. Челото му гореше. Не можех да го изтръгна от кошмарите му. Седнах до него, хванах го за ръка и му заговорих тихо, опитвах се да успокоя сънищата му. Имах неприятното усещане, че Черният мъж е буден. Лежеше в леглото си и ни наблюдаваше мълчаливо. Не виждах очите му, но чувствах погледа му. Преценяваше ни, но не знаех защо.
Преди зазоряване усетих присъствието на Сенч. Свързах се с него с неохота.
Вече можеш да се прибереш. Ето каква ще бъде историята ти. Двамата с принца сме те пратили по-рано с Шишко на търговски кораб, тъй като Шишко не се чувства добре тук и защото искаме колкото се може по-бързо да съобщиш новините на кралицата. Мисля, че ще ти повярват. Просто избягвай да се впускаш в подробности. Ще се радвам да си там. Копривка е чудесно момиче, но трябва да сме много предпазливи в докладите си чрез нея, както и да внимаваме да не я натоварваме повече, отколкото са способностите й. Абсолютно задължително е да имам на място доверен човек, който да е посветен в информацията, която трябва да се съобщи на кралицата.