Отидох до коридора към килерите и складовете на кухнята. Изчаках наоколо да няма хора и се промъкнах в килера, в който имаше шкаф с фалшива задна стена. Тук се държеше шунката и саламите, така че взех една наденичка, преди да затворя тайната врата и да започна уморителното катерене по тъмното стълбище. Вървях опипом, защото беше тъмно като в рог. Довърших наденичката, преди да стигна стаята на Сенч. Отворих вратата и влязох.
Посрещна ме мрак и миризма на мухъл. Блъснах се в работната маса, изругах и успях някак да се добера до занемарената камина. Напипах огнивото в края на лавицата. След като най-сетне успях да запаля огъня, побързах да запаля и остатъците от свещи в свещника. Подхраних огъня, по-скоро за светлина, отколкото за да се стопля. Стаята бе мрачна, прашна и усойна след дългите седмици, през които камината не бе палена. Огънят щеше да освежи въздуха.
Усетих Гили миг преди да се втурне в стаята от един от своите тайни проходи. Беше изпълнен с ентусиазъм, че най-сетне се е появил някой, който да му донесе наденичка. Когато откри, че само мириша на месо, облиза мазните ми пръсти, хапна ме укорително и се опита да се покатери по крака ми.
— Не сега, приятелю. После ще ти донеса нещо вкусно. Първо трябва да видя кралицата.
Бързо оправих косата си и я вързах на воинска опашка. Искаше ми се да имах време да се приготвя по-добре, но знаех, че Кетрикен по-скоро ще понесе неугледния ми вид, отколкото бавенето ми. Влязох в тайните коридори и стигнах до вратата, водеща към личните покои на кралицата. Спрях и се ослушах. Не исках да я изненадвам, ако има посетители. Едва не паднах, когато Кетрикен рязко отвори.
— Чух стъпките ти. Сякаш те чакам цял ден. Много се радвам, че се върна у дома, Фиц. Най-сетне да видя някой, с когото мога да говоря свободно.
Не беше спокойната разсъдлива кралица, която познавах. Изглеждаше изпита и тревожна. В обикновено подредената стая цареше едва ли не безпорядък. Фитилите на белите свещи на ниската й масичка трябваше да се подрежат, до тях бе забравена недопита чаша вино. На масата ни чакаше чайник, около който бяха разсипани натрошени сухи билки. В ъгъла бяха изоставени два свитъка за Външните острови и техните обичаи.
По-късно разбрах, че се тревожи не само заради спорадичните и завоалирани съобщения, които й пращаха Сенч и Предан чрез Копривка, но и от сблъсъците между Старата кръв и Петнистите, избухнали навсякъде из Шестте херцогства в наше отсъствие. През последните три седмици й се наложило да се занимава с убийства и отмъщения, следвани от нови кланета. Макар през последните шест дни да нямало съобщения за убийства, все още се ужасявала, че всеки момент на вратата й ще почукат и ще й представят поредните мрачни новини. Каква ирония на съдбата — бе принудила благородниците да проявят търпимост към Осезаващите, а те самите се обърнали едни срещу други.
Но онази сутрин не разговаряхме за това. Кетрикен ме помоли да й разкажа най-подробно всичко, за да има по-добри основания за решенията, които изискваха от нея Предан и Сенч. Послушно започнах доклада си, но тя веднага ме прекъсна с въпроси как се отнася хетгурдът към случващото се, дали смятам, че сънародниците на Елиания няма да негодуват, че я отвеждаме да я направим наша кралица, и дали самата нарческа доброволно застава на страната на Предан.
След петото прекъсване се усети и се извини. Седеше на ниска пейка до масата. Видях разочарованието й, че не съм присъствал при отпътуването от Аслевял и връщането в майчиния дом на Елиания. Не можех да й разкажа за реакцията на островитяните при вида на дракона, тъй като не бях присъствал.
Понечи да попита още нещо, но вдигнах ръка.
— Не мога ли просто да се свържа с принц Предан или лорд Сенч? Нали затова се върнах. Нека отговорят на въпросите и ако е нужно, ще докладвам обстойно за всичко.
Тя се усмихна.
— Вече приемаш магията като даденост. А мен продължава да ме изненадва. Копривка прави всичко по силите си и е чудесно момиче. Но Сенч е твърде потаен, а съобщенията на Предан изглеждат тромави. Би ли се свързал със сина ми? Моля те.
Последва най-уморителната сутрин, посветена на Умението. Бях набрал сили за магията, но за пръв път през живота си разбрах как точно котериите от миналото са служили на владетелите. Тъй като знаех кое я притеснява най-много, най-напред се свързах с Предан, който се зарадва да научи, че съм се прибрал благополучно. Последва порой думи за майка му и едва успявах да не изоставам. Отначало беше неловко, защото говореше с нея като син с майка си, с характерната за подобна връзка, но трудна за мен близост. Не беше лесно и да се сдържам да коригирам предаваните новини, тъй като неговото виждане на нещата не съвпадаше напълно с моето, което си бе съвсем естествено.