Предан съобщи, че е предложил да освободи Елиания от дадената й дума. Станало, след като едва не се счепкали. Тя не виждала причина да не се оженят и в същото време да си остане нарческа на Нарвалите, а Предан да идва и да си отива, също както останалите съпрузи и любовници. Била много засегната, сподели Предан чрез мен, когато й казал, че няма да се откаже от трона си, за да бъде неин съпруг.
„Че защо не?“ — попита ме тя. Нима аз не съм искал същото от нея? Да остави дом, семейство и титла, за да стане моя съпруга на непознато място, че даже повече — да лиши клана си от децата, които по право му принадлежат? Трудно бе, майко. Накара ме да видя всичко в различна светлина. Дори сега се замислям дали постъпваме правилно.
— Но тя ще бъде кралица тук! Нима не разбира каква чест и власт вървят с такава титла?
Предадох думите на Кетрикен и чух огорчения отговор на сина й.
Тя вече няма да е от клана на Нарвала. Отначало, когато майка й отказваше да я пусне, много се разгневи. Заплаши да напусне клана без позволението на майка си. Беше много грозна сцена. Пиотре застана на страната на Елиания, но почти всички жени от клана скочиха срещу нея. Майка й каза, че ако напусне, това означава, че се отрича от тях, че ще стане… имат си дума за това. Много недостойно определение за една жена. Отнася се за човек, който е откраднал от своите, за да го даде на чужди. Много от правилата им, в това число и на гостоприемството, настояват, че родът винаги е на първо място. Така че подобна постъпка е страшно оскърбление.
Предадох загрижеността на Кетрикен:
Но вече е уредено, нали? Ще напусне сънародниците си, без да изгуби честта си?
Мисля, че да. Майка й и Великата майка се съгласиха. Въпреки това знаеш, че някои неща могат да се кажат, без да ги вярваш наистина. По същия начин някои от нашите благородници проявяват търпимост към Старата кръв. Спазват буквата на закона, но самите те не го приемат.
Много добре знам какво искаш да кажеш. Тук стана трудно, докато ви нямаше, Предан. Правя всичко по силите си, но с нетърпение очаквам завръщането на Уеб. Кръвопролитията бяха ужасни и мнозина от по-дребните благородници мърморят, че станало точно както били казали, че Осезаващите не са по-добри от животните, с които се чифтосват, и че след като са свободни от преследване, с радост започват да се колят помежду си. Жаркият устрем, с който Старата кръв унищожават Петнистите, очерня репутацията на Осезаващите, вместо да я изчисти.
И разговорът им продължи, прескачаше от една тема на друга. След време сякаш почти забравиха за мен. Започнах да преграквам, докато повтарях на Кетрикен всичко, което искаше да й разкаже Предан. Усетих облекчението му, че нито Сенч, нито Копривка присъстват на разговора. Сподели много съмнения, но и малките сладки триумфи при ухажването на невястата си. Обичала определен нюанс на зеленото и Предан най-подробно го описа, защото се надяваше този цвят да присъства в личните й покои в Бъкип. Имаше много оплаквания от това как Сенч е провел последния кръг от преговорите и принцът посочи много области, в които искаше кралицата да озапти главния си съветник. По този въпрос не стигнаха до пълно съгласие и отново ми стана трудно да играя ролята само на посредник, без да намесвам собствените си възгледи.
И постепенно, докато използваха магията ми за доброто на трона, започнах да долавям течението на Умението.
Придърпваше ме по нов начин. Не беше онова познато импулсивно изкушение да се гмурна в него и да се загубя завинаги, а по-скоро приличаше на музика, звучаща от някоя съседна стая — приятна музика, която отвлича вниманието ти от онова, което трябва да правиш, докато изцяло не се потопиш в нея. Отначало беше далечна като грохота на водопад някъде далеч нагоре по река. Привличаше ме, но не много силно. Струваше ми се, че не му обръщам внимание. Думите на принца и отговорите на кралицата протичаха през мен и едва обръщах внимание на това какво съм казал.
Започна да ми се струва, сякаш самото Умение тече през мен, сякаш съм река. Дойдох на себе си едва когато кралицата се наведе към мен и ме разтърси.
— Фиц! — извика тя.
Фиц! — надлежно предадох на Предан.
— Събуди го някак. Полей го с вода, ощипи го. Боя се, че ако се оттегля сега, съвсем ще потъне.