Съдбата на Шута

— Как беше онази поговорка? Всички пилета се върнаха, защо да не ги изпечем?

— Май точно така. Но колкото и да е странно, ваше величество, нямам нищо против.

— Радвам се да го чуя. — И ми кимна, че съм свободен.

Изкачването до кулата на Сенч ми се видя безкрайно. Добрах се до стаята и легнах. Затворих очи и се опитах да заспя, но изведнъж ми се стори, че потокът на Умението бушува някъде съвсем наблизо. Може би се дължеше на дългата сутрин. Отворих очи и усетих, че мириша. Въздъхнах тежко и реших, че няма да е зле да се изкъпя преди сън.

Отново забродих из огромния стар замък, като гледах да стоя по-далеч от помещението на стражите и неизбежната лавина от въпроси. По това време на деня банята бе почти празна. Двамата стражи вътре не ме познаваха и макар да ме поздравиха дружески, не тръгнаха да ме разпитват. С огромно облекчение махнах четината от лицето си. Изтърках се от глава до пети, останах в банята, докато едва не се сварих, и накрая излязох чист и готов за сън.

Пред банята ме чакаше Копривка.

(обратно)

Глава 33 Семейство

Затова ще трябва да пътувам до Бъкип в разгара на лятото, тъй като не смея да доверя на куриер нито новината, която нося, нито нещата, които трябва да бъдат прехвърлени. Милата стара Лейси заяви, че ще пътува с мен въпреки проблемите с дишането, които я сполетяха напоследък. Умолявам Ви заради нея да ни намерите покои, които не изискват изкачване на твърде много стъпала.

Ще поискам да се срещнем насаме, тъй като дойде времето да разкрия една тайна, която пазя от много години. Тъй като не сте глупава жена, предполагам вече сте се сетили отчасти за нея, но въпреки това бих искала да седнем и да обсъдим какво може да се направи за доброто на замесената млада жена.

Писмо на лейди Търпение до кралица Кетрикен

Моментално я познах по късо подрязаната коса. Но с това приликата й с образа от съня приключваше. Пътната й рокля бе зелена, скроена за езда, върху нея носеше практично кафяво наметало. Явно смяташе, че прилича на майка си, и в сънищата ми се явяваше именно като нея. На мен ми приличаше по-скоро на бащата на Моли, но с някои черти на Пророците. Фиксира ме на излизане именно с погледа на Пророк и моментално разби надеждите ми, че мога да се промъкна незабелязан покрай нея. Заковах се на място.

Не смеех да мръдна и тъпо чаках какво ще последва. Тя продължи да ме наблюдава спокойно. Накрая рече тихо:

— Да не си мислиш, че ако стоиш неподвижен, няма да те позная, Сенковълк?

Усмихнах се глупаво. Гласът й бе нисък, по-плътен, отколкото може да се очаква от момиче, точно като на Моли на нейната възраст.

— Аз… Не, разбира се. Знам, че ме виждаш. Но… как така ме позна?

Тя направи две крачки към мен. Огледах се и се отдалечих от банята — много добре си давах сметка за клюките, които биха плъзнали, ако видят млада благородница да си бъбри непринудено с по-възрастен от нея гвардеец. Копривка тръгна до мен, без да задава въпроси. Поведох я към една закътана пейка в Женската градина.

— О, много лесно. Обеща, че ще ми се откриеш, нали така? Знаех, че ще се връщаш. Снощи Предан ми каза, че скоро ще бъда освободена за известно време от задълженията си. Така че когато кралицата ме извика и ми каза, че мога да се върна у дома за известно време, за да бъда утеха на майка ми, разбрах какво означава това. Че вече си тук. А после — на лицето й се появи искрена усмивка — се натъкнах на Шишко, който отиваше при кралицата точно когато си тръгвах. Позна ме от пръв поглед. Как ме прегърна само! Лейди Сидел беше потресена, но ще й мине. Попитах Шишко къде е спътникът му. Той затвори за момент очи и ми каза: „В банята“. И ето ме тук.

Ох, Шишко можеше поне да ме предупреди.

— И ме позна щом ме видя?

— Видях смаяната ти физиономия — точно на някой, когото са спипали. Никой от другите излизащи не ме зяпаше така.

Погледна ме косо, доста доволна от себе си, но в очите й играеха искри. Зачудих се дали и моите изглеждат така, когато съм ядосан. Говореше спокойно и уверено, точно както Моли понякога, преди да избухне. След кратък размисъл реших, че има основания да ми е сърдита. Бях обещал да й се открия, когато се върна. А смятах да се измъкна от обещанието си.

— Така значи. Намери ме — смотолевих и моментално разбрах, че точно това не биваше да казвам.

— Не и благодарение на теб! — Копривка седна на пейката. Останах прав и й се наложи да вдигне глава към мен, но въпреки това успя да ме изгледа отвисоко. — Как се казваш, господине?

И се наложи да й кажа името, под което ме познаваха в синята униформа.

— Том Беджърлок, милейди. От гвардията на принца.

Тя изведнъж заприлича на котка, хванала мишка.