Слязох в помещението на стражите и се наядох хубаво. След дълга диета на солена риба нищо не може да се сравни с хляба, маслото и студеното пилешко. Насладата ми от храната донякъде се помрачи, когато видях, че настъпва вечер. Стражите по правило са вечно гладни и никой не започна да мърмори, когато си тръгнах с половин хляб и солидно парче сирене. Отидох направо в склада и взех кошница и две наденици. Замъкнах плячката в стаята на Сенч. Шишко бе там. Беше позабърсал масата и бе сложил на нея купа плодове. В камината гореше слаб огън. В сандъка имаше дърва, на масата свещи и вода в бъчвата. Поклатих учудено глава. След всичко, през което бе преминал, още на следващия ден след пристигането си се бе сетил за старите си задължения. Добавих в кошницата шепа жълти и сини сливи и наместих между хляба и сиренето бутилка вино от запасите на Сенч. Тъкмо завивах в хартия сушена лайка и елфова кора, когато Сенч ме потърси.
Какво?
Трябва да говоря с кралицата, Фиц.
Не можеш ли да използваш Шишко? Тъкмо тръгвам към Стълбовете на Умението.
Няма да отнеме много време.
Трябва да намеря начин да се срещна с Кетрикен насаме.
Вече се свързах с нея чрез Шишко. Отговори ми — да, незабавно. Ако отидеш в личната й дневна, след малко ще дойде.
Добре.
Да не си сърдит?
Тревожа се за Шута. Взех някои неща, които искам да му занеса. Пресни плодове и билки за треската.
Разбирам те, Фиц. Но това няма да отнеме много време. Пък после ще се наспиш хубаво и ще отидеш на сутринта.
Добре.
Прекъснах връзката. Какво друго можех да кажа? Шишко трудно би схванал и още по-трудно би предал много от нещата, които Предан бе казал на майка си. Опитах се да не негодувам за откраднатото време. Шутът ще се оправи, казах си. Минавал бе през подобни промени и друг път, а и кой би могъл да се погрижи по-добре за него от Черния мъж? Пък и ми беше казал, че иска да остане сам за известно време, за да помисли. И да не вижда лицето на някой, който много добре знае какво го е сполетяло. И освен това е по-добре аз да върша тази работа, а не Копривка, казах си сурово. Семейството й има нужда от нея. Намерих чиста кърпа и покрих хляба. Слязох по дългото тъмно стълбище да изчакам Кетрикен.
Не отне малко време. Сенч и Предан, се караха и Сенч се бе опитал да вземе преднина, като пръв се свърже с кралицата. Двамата бяха на кораба, който трябваше да отплава утре следобед. Нарческата трябвало да замине с тях, но днес през деня отишла при Предан и го измолила за още три месеца при семейството си, преди да го напусне и да дойде в Бъкип, Принцът се бе съгласил насаме с нея, без да се посъветва със Сенч.
Много насаме — кипеше Сенч и се зачудих дали държи да съобщя на кралицата, че разговорът се е състоял в обстановка на интимност, която не одобрява.
— Въпросът е бил обсъден много дискретно между принца и нарческата — предадох.
— Ясно — отвърна тя и се запитах дали наистина й е ясно.
Засега нищо не е оповестено официално. Не е късно да се откажем от обещаното. Боя се, че всичките ни планове ще отидат на вятъра, ако на момичето се позволи да остане тук. Най-малкото това ще означава, че когато пристигне, ако изобщо спази думата си и го направи, това ще стане по времето на зимните бури, а не на сватбите около есенната жътва. Принцът ще се върне при благородниците си без невяста и без нищо, което да оправдае времето и разходите за експедицията. Ако наистина желаете да притиснете херцозите да го обявят за престолонаследник, моментът няма да е от най-подходящите. Разказите за освободени дракони и техните глави пред огнища няма да означават кой знае какво за аристократи, които не са виждали и люспа на дракон, нито пък за невяста, спечелена с подобни подвизи. Боя се също, че колкото по-дълго нарческата се мотае с тукашните жени, толкова по-трудно ще й е да се раздели с тях. Нежеланието им да я дадат расте с всеки час. Оплакват я, сякаш е умряла, сякаш ще изчезне завинаги от този свят.
— Може би ще е по-добре да й се даде повече време да сбогува със своите — отговори кралицата, след като предадох мислите на Сенч. — Добави много уверения, че гостите винаги са добре дошли тук и че тя също ще навестява дома си. Разшири ли поканата за всеки от клана й, който желае да я съпроводи не само за сватбата, но и да остане тук, в случай че нарческата се почувства самотна?
Докато предавах думите й, много ясно си припомних самата Кетрикен, която пристигна от планините съвсем сама, дори без лична прислужница. Дали си спомняше първите си дни тук, сама в чужд двор, където никой не говори родния й език и не познава обичаите на родината й?