Това е част от проблема. Доколкото разбирам, връзката на жената със земята й е свещена. Жените, които трябва да управляват майчините си домове, рядко я напускат. Живеят на нея, умират на нея и се връщат в нея. Всичко, което влиза в жената или излиза от нея, се очаква да остане в земите й. Затова никоя притежаваща власт жена няма да бъде с нарческата, когато тя дойде в Бъкип. Пиотре ще я съпроводи, може би заедно с един-двама роднини. Аркон Кървавия меч също ще дойде, както и доста лидери от другите кланове, за да потвърдят търговските договори, сключени с нашите благородници. Но Елиания няма да има антураж от прислужнички и дами.
— Разбирам — замислено отвърна Кетрикен.
Седяхме сами в дневната й. Беше наляла вино, чашите стояха забравени на ниската маса. Помещението беше подредено в сравнение с миналия път. Както винаги, Кетрикен търсеше покой в простотата. В ниска ваза имаше едно-единствено цвете, свещите изпускаха успокояващ аромат, но кралицата бе напрегната като принудена да се спасява на дърво котка. Забеляза, че гледам как се е вкопчила в ръба на масата, и внимателно отпусна ръце.
— Сенч чува ли всичко, което ти казвам? — попита ме тихо.
— Не. Не е при мен по онзи начин, по който го правеше Искрен. За това е необходимо огромно съсредоточаване. И изисква пълно откриване на мислите. Не съм го канил да прави това. Затова чува само онова, което ми поръчвате да му кажа.
Раменете й се поотпуснаха с облекчение.
— Понякога със съветника ми имаме разногласия. Когато разговаряхме чрез Копривка… Трудно беше, защото и двамата трябваше да говорим с много заобикалки и да внимаваме да не я въвличаме в неща, които нито може, нито е нужно да разбира. Но сега ти си тук. — Погледна ме и почти се усмихна. — Черпя сила от теб, Фицрицарин. — Изправи рамене. — Кажи на Сенч, че в случая думата, дадена от принца на годеницата му, не може да не се спази. Ако той смята, че зимата е неподходящо време за сключване на брак, нека предложи да почакаме до пролетта, когато пътуването несъмнено ще е по-безопасно и по-приятно за нарческата. Колкото до официалното обявяване на принца за престолонаследник, това винаги е зависело от херцозите. Ако трябва да доведе вкъщи жена като трофей, за да решат, че е достоен, тогава титлата не означава нищо за мен. Рано или късно той ще ги управлява. Смятам, че проявената от него доброта и загриженост към бъдещата му съпруга може само да подсили съюза, а не действията ми да се разглеждат като слабост. — Млъкна замислено и стисна устни. — Предай му това, моля. — Взе чашата си и отпи глътка вино.
Това е неразумно, Фиц. Не можеш ли да я разубедиш? Принцът направо е омагьосан от Елиания. Трябва да го накараме да разбере, че за бъдещето и на двамата е по-важно да се изпълнят желанията на херцозите, а не на майка й. Колкото по-рано бракът стане реалност, толкова по-скоро всички ще гледат на него като на мъж, на когото предстои да заеме трона, а не просто като на момче. Прекалено е прибързан, следва поривите на сърцето си, а за доброто на Шестте херцогства трябва да взема решения единствено главата му. Фиц, накарай я да разбере, че прекарахме цялото лято в изпълняване на волята на нарческата и че вече е време херцозите да разберат, че сърцето на принца е все още с тях и че тяхното мнение е по-важно за него, отколкото настояванията и традициите на Външните острови.
Замислих се за момент над думите му. Кралицата ме гледаше неспокойно.
— Ето какво мисли Сенч — казах и предадох същината на съобщението му.
Кетрикен не се хвана.
— А ти какво мислиш, Фицрицарин?
Сведох глава.
— Мисля, че вие сте кралицата. И че принц Предан един ден ще е крал.
— Значи ми препоръчваш да не послушам съветника си и да подкрепя сина си?
— Милейди, много съм радостен, че не ми се налага да ви съветвам в тази област.
Тя се усмихна.
— Ще го направиш, ако те помоля.
Известно време мълчах, мислех трескаво.
— Столът ли ти е неудобен? — мило попита тя. — Въртиш се, сякаш си седнал на мравуняк.
Седнах нормално и взех решение.
— Лично аз бих потърсил междинно решение, милейди. Херцозите ще са доволни, ако принцът се ожени и бъде обявен за наследник, но той все още е твърде млад и не е навършил нужната възраст, за да стане крал. Може би сватбата и титлата могат да почакат. Нека нарческата прекара повече време с майка си и сестра си. Бях при тях и видях как се упражнява властта там. Макар Ертре да е все още нарческа, тъй като е жива, заминаването на Елиания е абдикация, точно като отказа на баща ми от короната в полза на Искрен. Ще започнат спорове коя да наследи титлата. Докато е там, Елиания може да укрепи правата на по-малката си сестра. И мисля, че ще е в интерес на Шестте херцогства семейството й да остане твърдо на власт. Херцозите могат да бъдат умилостивени и по други начини. Търговията пълни хазните им, а Нарвалът и Глиганът не са единствените кланове, интересуващи се от онова, което можем да им предложим. Отворете широко портите. Поканете техните кемпра, военните им лидери. Тъй като са мъже, те няма да имат скрупули да напуснат майчините си домове, ако това ще им донесе търговска печалба. Нека по този начин отпразнуваме есенната жътва. Започнете отсега да планирате празника така, че да им покаже богатствата на Шестте херцогства. Поканете херцозите да дойдат със семействата и благородниците си. Отпразнувайте търговския съюз сега, а нека сватбата да бъде ключовият му камък, когато дойде време за нея.