Вървях към работната си стая, без да харесвам нито една от мислите, които мъкнех със себе си.
Отворих вратата и моментално разбрах, че Шутът е бил тук. Беше оставил подаръка си на масата до стола ми. Отидох до него и прокарах пръст по гърба на Нощни очи. Вълкът ми бе изобразен в разцвета на силите си. Между предните му лапи лежеше мъртъв заек. Главата му бе вдигната, тъмните му очи ме гледаха умно и търпеливо.
Вдигнах го. Бях видял как Шутът започва да работи върху него, докато седеше на масата в къщата ми. Така и не разбрах какво ще представлява и почти бях забравил, че бе обещал да ми го покаже, когато го завърши. Докоснах наострените уши на статуетката. Седнах на стола и се загледах в огъня, прегърнал вълка си.
(обратно)Глава 4 Размяна на оръжия
Главен оръжейник Ход получила титлата си след дълга служба като калфа на главен оръжейник Кренд. Годините й на този пост били ползотворни, защото тя не само била запозната с използването на всяко оръжие, но и знаела как се изработват добри остриета. Всъщност някои все още твърдят, че основният й талант бил в създаването на чудесни оръжия и че Бъкип щял да има повече изгода, ако някой друг бил получил титлата главен оръжейник, а тя си била останала в ковачницата. Крал Умен обаче мислел другояче. След смъртта на Кренд тя незабавно била издигната на неговия пост и ръководела тренирането на всички войници в Бъкип. Служила добре на Пророците и накрая дала живота си за престолонаследника Искрен.
Книжник Федрен, „Хроники“Грижливото освобождаване на Шута от имуществото му внезапно запали в мен желанието също да подредя нещата си. Така че вместо да си събирам багажа седнах на ръба на старото легло на Сенч, заобиколен от всичките ми принадлежности. Може би това щеше да ме натъжи, ако бях склонен към фаталистичната меланхолия на Шута. Вместо това открих, че съм се ухилил при мизерния вид на имуществото ми. Дори порчето Гили, което душеше из вещите ми, не изглеждаше особено впечатлено.
Основната част от съкровището ми бе купчината дрехи от покоите на Шута и великолепният меч с пищно украсената дръжка. Дрехите ми от времето в селската къща бяха купчина парцали край работната маса. Имах две нови униформи като гвардеец на принца. Едната вече бе грижливо поставена в пътния сандък на пода до леглото заедно с няколко чифта бельо. Под тях бяха скрити малки пакетчета отрови, приспивателни и възстановяващи средства, които бяхме приготвили със Сенч. На леглото до мен имаше различни дребни инструменти, шперц и други полезни джунджурии: бях ги увил в малък вързоп, който лесно можеше да се скрие под ризата. Него също сложих в сандъка. Запрехвърлях останалото от странната ми колекция, докато чаках Предан.
Фигурката на Нощни очи беше на полицата над камината. Не исках да рискувам да я взема. Тук бе и амулетът от странстващата вещица Джина от времето, когато бяхме в по-приятелски отношения. Вече никога нямаше да го нося, но все пак някак не ми се искаше да се отърва от него. Оставих го при дрехите, пробутани ми от лорд Златен. Както винаги, малката карфица с лисица от Кетрикен се намираше от вътрешната страна на ризата ми, малко над сърцето. Нямах намерение да се разделям с нея. Отделно бях сложил някои неща за Хеп. Повечето бяха дреболии, които си бях изработил или придобил като дете — пумпал, подскачащо човече и други такива. Прибрах ги внимателно в една кутия с изрязан върху капака жълъд. Щях да му я дам, когато се сбогуваме.
В центъра на леглото бе купчината пера, които бях намерил на брега на Другите. Вече се бях опитал да ги дам на Шута, за да ги добави към дървената си корона. Сигурен бях, че ще паснат. Но той ги удостои само с един поглед и отказа да ги приеме. Развих меката кожа, в която ги пазех, разгледах ги едно по едно и отново ги завих. Известно време се чудех какво да правя с тях. Накрая ги сложих в ъгъла на сандъка. Добавих и игли и различни макари конец. Още едни обувки и чорапи. Бръснач. Чаша, купа и лъжица за кораба.
И това беше всичко. Нямаше какво друго да събирам. Малко други неща в този свят ми принадлежаха. Оставаше Моя черна, но тя не изпитваше особен интерес към мен — просто правеше онова, което се налага. Предпочиташе себеподобните си и изобщо нямаше да й липсвам. Едно момче от конюшните щеше да я упражнява редовно и докато Хендс оставаше главен коняр на Бъкип, бях сигурен, че за Моя черна ще се грижат добре и няма да я занемарят.
Гили изникна от купчината дрехи и се втурна през леглото да ме предизвика на двубой.
— И ти едва ли ще тъгуваш за мен — казах му, докато се правеше, че ме хапе по ръката. Мишките и плъховете в стените на Бъкип бяха в изобилие и нямаше да гладува. Сигурно щеше да му хареса, че цялото легло ще си е за него. И без това вече смяташе, че възглавницата му принадлежи. Погледът ми обходи стаята. Сенч бе взел всички свитъци, които бях донесъл от къщата си. Безобидните прати в библиотеката на Бъкип и заключи на сигурно място в шкафовете си онези, в които се казваха прекалено много истини. Не изпитвах чувство на загуба.