Замислих се. Смятах ли наистина?
— Не. Само ще му кажа, че смятам за важно за честта ми да се върне жив и здрав в Бъкип. И че очаквам да продължи да се учи при мен по време на това пътуване.
О, това нямаше да се хареса на Сенч. И без това нямах никакво време, а ето че се нагърбвах с още една задача.
Уеб се усмихна топло.
— За мен ще е удоволствие да го пратя, за да чуе това.
Чрез Умението предложих на принца да стане по-рано и да е на палубата при Шишко, когато той се размърда.
Един слуга дойде с принца: носеше кошница с топъл хляб и чайник горещ чай. Ароматът ми припомни, че умирам от глад. Слугата остави кошницата на палубата до Шишко и принцът го освободи. Загледахме мълчаливо морето и зачакахме Шишко да се събуди.
Кога се промени музиката? Като се събудих, направо не повярвах колко спокоен и отпочинал се чувствам.
Голямо облекчение, нали?
Искаше ми се да кажа още, но не смеех. Не можех да призная на принца, че съм се намесил в сънищата на Шишко, защото не бях онзи, който го бе направил. Съмнявах се, че Шишко изобщо е разбрал, че съм бил там.
Събуждането му ме спаси. Шишко се закашля и отвори очи. Погледна ни, усмихна се и каза:
— Копривка ми оправи съня. — Но преди двамата с Предан да успеем да реагираме на думите му, се разкашля. — Не ми е добре. Гърлото ме боли.
Използвах възможността да отклоня разговора.
— Сигурно е от повръщането. Виж, Шишко, Предан ти донесе чай и топъл хляб. Чаят ще ти отпусне гърлото. Да ти налея ли?
В отговор той отново се разкашля. Клекнах до него и докоснах бузата му. Лицето му бе топло, но пък току-що се беше събудил и все още бе увит във вълнени одеяла. Така че едва ли топлината означаваше, че има треска. Бутна раздразнено одеялата и се разтрепери в смачканите си мокри дрехи. Погледна нещастно и музиката му отново зазвуча в дисонанс.
Принцът пое нещата в свои ръце.
— Шишко, идваш в каютата с мен. Веднага.
— Не искам — изстена той, но се изненадах, когато бавно се изправи. Направи колеблива крачка, после погледна към вълните и сякаш се сети нещо. — Имам морска болест.
— Точно затова искам да се прибереш вътре. Там ще си по-добре — каза принцът.
— Не, няма — заинати се Шишко, но когато Предан тръгна към каютата, бавно го последва. Походката му беше несигурна колкото от слабост, толкова и от лекото полюшване на палубата. Хванах го за ръка, с другата взех кошницата. Той се заклатушка до мен. На два пъти спирахме, за да кашля, и когато стигнахме вратата на каютата на принца, загрижеността ми вече се бе превърнала в тревога.
Покоите на принца бяха по-пищни и по-добре обзаведени от спалнята му в Бъкип. Явно някой бе замислил обзавеждането според идеята си какво подобава на един принц. От редицата прозорци се откриваше изглед към следата от кораба. Върху полираните дъски имаше дебели килими и тежки мебели, здраво закрепени, за да издържат люлеенето. Шишко се насочи право към собствената си малка стаичка, в която се влизаше от голямата каюта. Тя бе много по-скромна, по-скоро килер, колкото да побере койката му и с малко място за личния му багаж под нея. Сигурно бе замислена за камериер, а не за слабоумен любимец на принца. Шишко незабавно се стовари в леглото. Стенеше и мърмореше, докато свалях мръсните му пропити с пот дрехи. Когато го завих с леко одеяло, той го притисна към себе си и с тракащи зъби се оплака, че му е студено. Донесох му юргана от леглото на принца. Вече бях сигурен, че е вдигнал температура.
Чаят бе поизстинал, но въпреки това налях една чаша на Шишко и седях до него, докато я изпие. Предложих с Умението на принца да прати за чай от върбова кора за треската и малинов сироп за кашлицата. Когато слугата ги донесе, бяха нужни известни усилия да убедя Шишко да ги изпие. Но инатливостта му бе подкопана от треската, така че в крайна сметка той отстъпи.
Стаичката бе толкова малка, че не можех да затворя вратата, докато седях на края на леглото, така че виждах потока хора през покоите на принца. Не видях обаче нищо интересно до пристигането на Осезаващата котерия — Любезен, Уеб, менестрелът Кокъл и Пъргав. Когато влязоха, Предан седеше на масата и тихо репетираше речта си. След като слугата ги въведе и беше освободен, принцът остави свитъка настрана с видимо облекчение. Котаракът на Любезен влезе след него и моментално се настани на леглото на принца. Сякаш никой не го забеляза.
Уеб ме погледна смаяно, преди да се обърне към принца.
— Горе всичко е наред, ваше височество. — Стори ми се странно приветствие, докато не се сетих, че предава думите на Риск. — Не се виждат никакви кораби, освен нашите.