— Отлично — одобри принцът, преди да обърне внимание на останалите. — Как е котаракът ти, Любезен?
Любезен вдигна ръка. Ръкавът се смъкна и разкри подута червена драскотина.
— Отегчен. И раздразнен от теснотията. Ще се радва, когато отново стъпим на твърда земя.
Всички Осезаващи се разсмяха снизходително, както родители биха се засмели на капризите на малко дете. Отбелязах си колко непринудени изглеждат в присъствието на принца. Единствено Пъргав сякаш си оставаше донякъде скован, но това може би се дължеше или на присъствието ми, или на разликата в годините между него и останалите. Спомних си, че по същия начин се държаха благородниците на Искрен с него, и си помислих, че тази естествена близост е много по-ценна от реверансите и поклоните на ласкателите на Славен.
Затова и не изглеждаше твърде странно, когато Уеб погледна към мен и попита:
— И Том Беджърлок ли ще се присъедини към нас, принце?
В думите му се криеха два въпроса. Дали съм дошъл, за да призная своето Осезание и вероятно самоличността си? И дали ще се присъединя към тяхната „котерия“? Затаих дъх.
— Не точно, Уеб — отвърна Предан. — Той се грижи за Шишко. Разбрах, че си го сменил през нощта, за да може Беджърлок да си почине малко, за което ти благодаря. Шишко обаче започна да кашля от стоенето навън и има треска. Компанията на Беджърлок му действа успокояващо и затова той се съгласи да остане с него.
— А. Разбирам. Е, Шишко, съжалявам да чуя, че си болен.
И се приближи и надникна през вратата. На масата зад него останалите от котерията продължиха тихия си разговор. Пъргав гледаше неспокойно Уеб. Увит в одеяла и забил поглед в стената, Шишко сякаш почти не го забелязваше. Дори музиката му бе глуха и тиха, сякаш не му стигаше енергия да я поддържа. Уеб ме докосна по рамото и заговори тихо:
— С удоволствие ще го наглеждам и тази нощ, ако искаш да си починеш. Междувременно… — обърна се и направи знак на Пъргав, който се начумери, — оставям моя „паж“ при теб. Несъмнено имате много неща за обсъждане, а и ако трябва да помага нещо за Шишко, сигурен съм, че ще е полезен. Нали така, момко?
Пъргав бе в доста сложно положение и много добре го осъзнаваше. Пристъпи като бито куче и застана до Уеб със сведен поглед.
— Да, господине. — Вдигна очи към мен и не харесах онова, което видях в тях. Беше страх, примесен с неприязън, а нямах чувството, че съм заслужил с каквото и да било подобни емоции.
— Пъргав — каза Уеб и момчето отново се обърна към него. Уеб продължи тихо, така че да го чуваме само двамата: — Всичко ще е наред. Повярвай ми. Том иска да е сигурен, че ще продължиш обучението си, докато си на кораба. Това е всичко.
— Всъщност има и още — казах неохотно и това накара и двамата да вперят поглед в мен. Уеб повдигна вежда. Заговорих бавно: — Дадох дума, че ще поставя живота си между теб и всяка опасност, която те грози. Обещах, че ще направя всичко по силите си, за да те върна жив и здрав у дома, когато всичко това свърши.
— Ами ако не желая да се върна у дома, след като всичко свърши? — дръзко и високо попита Пъргав. По-скоро усетих, отколкото видях, че принцът ни слуша. А после момчето добави възмутено: — Чакайте! Как така сте разговаряли с баща ми? Няма как да пратите вест и да получите отговор. Лъжете.
Бавно вдишах през носа. Изчаках да се овладея и заговорих спокойно и все така тихо:
— Не. Не лъжа. Пратих обещанието си на семейството ти. Не съм казал, че са отговорили. Въпреки това смятам, че съм дал дума.
— Но няма как да сте… — възрази той, но този път по-тихо. Уеб го погледна неодобрително. Намръщих се. Уеб погледна неодобрително и мен, но посрещнах погледа му спокойно. Бях обещал да опазя момчето живо и да го върна у дома. Това обаче не означаваше, че трябва да търпя обидите му.
— Май се очертава дълго пътуване и за двама ви — отбеляза Уеб. — Ще ви оставя и се надявам, че и двамата ще се научите да извличате най-доброто от компанията си. Сигурен съм, че всеки от вас има какво да предложи на другия. Но ще го оцените единствено ако го откриете сами.
— Студено ми е — изстена Шишко, с което ме спаси от лекцията на Уеб.
— Ето и първата ти задача — рекох безцеремонно на Пъргав. — Питай слугата на принца къде можеш да намериш още две одеяла. Вълнени. И му донеси вода.
Носенето на неща за слабоумен очевидно оскърбяваше достойнството му, но явно бе за предпочитане пред това да остане при мен. След като Пъргав излезе, Уеб въздъхна и каза:
— Да. Тя ще е единственият мост, по който можеш да стигнеш до момчето, Том. А то има нужда да стигнеш до него. Чак сега го осъзнавам. Избягало е от дома си, избяга и от теб. Трябва да спре да бяга, иначе никога няма да се научи да спре и да се изправи срещу проблемите си.