Значи си мислеше, че съм един от проблемите на Пъргав?
— Ще се заема с него — казах.
Уеб въздъхна уморено.
— Е, тогава го оставям на теб.
Върна се при масата и се включи в разговора на Осезаващата котерия. След малко те си тръгнаха и принцът отново започна да репетира речта си. Когато Пъргав се върна с одеялата и водата, вече бях преровил колекцията свитъци на Предан и бях подбрал няколко, които смятах, че ще бъдат от полза за сина на Бърич. За своя изненада открих някои, които не бях виждал: явно Сенч се бе сдобил с тях непосредствено преди заминаването ни. Занимаваха се с обществото и обичаите на Външните острови. Избрах по-простите за Пъргав.
Треската на Шишко се засилваше. Колкото повече се качваше температурата му, толкова по-фантастична ставаше музиката. Все още не бе ял нищо, но поне бе изгубил воля да се съпротивлява, когато доближих чашата до устата му и се погрижих да я изпие цялата. Увих го в одеялата и за кой ли път се зачудих как така като изгаряш от треска, си мислиш, че ти е студено.
Вдигнах глава. Пъргав ни гледаше с отвращение.
— Мирише гадно — оплака се в отговор на неодобрителния ми поглед.
— Болен е. — Посочих пода и заех мястото си на леглото на Шишко. — Сядай тук. И чети на глас, но тихо, от ей онзи свитък. Не — онзи с оръфания край. Да, точно той.
— За какво е? — ненужно попита той, докато го развързваше.
— Описание на историята и жителите на Външните острови.
— Защо трябва да го чета?
Заизброявах на пръсти.
— Защото трябва да упражняваш четенето си. Защото пътуваш натам и следва да знаеш нещо за тамошните жители, за да не посрамиш своя принц. Защото историята на Шестте херцогства е тясно свързана с историята на Външните острови. И защото аз така казвам.
Той сведе поглед, но не усетих смекчаване на отношението му към мен. Наложи се да го подканя още веднъж, за да започне да чете. Но щом започна, май му стана интересно. Ритъмът на момчешкия глас бе успокояващ. Оставих мислите си да се зареят по звука, почти без да долавят смисъла на думите.
Все още четеше, когато влезе Сенч. Престорих се, че не обръщам внимание на стареца, докато тихо се съветваше с принца. После Предан ме докосна с Умението си.
Сенч иска да освободиш Пъргав за известно време, за да говорим спокойно.
Момент.
Кимнах уж на онова, което четеше Пъргав, и когато той спря да си поеме дъх, го докоснах по рамото.
— За днес достатъчно. Можеш да вървиш. Утре те чакам отново тук.
— Да, господине.
В гласа му нямаше радостно очакване, нито примирение. А само равнодушно потвърждение. Потиснах въздишката си. Пъргав отиде до принца, поклони се и Предан го освободи. По мое внушение чрез Умението Предан му каза, че смята образованието за желателно предимство за всеки и че също желае да го вижда всеки ден на уроците. Получи същото равнодушно съгласие, след което Пъргав излезе.
Вратата още не се беше затворила, а Сенч вече бе до мен.
— Как е? — попита сериозно и докосна лицето на Шишко.
— Тресе го и кашля. Пие вода, но не е хапнал нищо.
Сенч опипа гърлото на Шишко, пипна и челото му. После попита:
— Откога не е ял?
— Поне от два дни.
— Е, значи трябва да започнем с това. Да го нахраним. Солени супи с меко месо и зеленчуци.
Кимнах, но Шишко изстена и обърна лице към стената. Музиката му се рееше странно и като че ли избледняваше в далечината, сякаш изтичаше към някакво място, до което не можех да стигна.
Сенч ме докосна по китката и прекъсна мислите ми.
Какво му направи нощес? Как мислиш, ти ли причини разболяването му?
Въпросът му ме изуми и отговорих на глас:
— Не. Според мен това е просто резултат от морската болест, стоенето на палубата под дъжда и липсата на храна.
Шишко като че ли усети, че разговаряме чрез Умението. Обърна глава към нас и ме погледна сърдито. После отново затвори очи.
Сенч се отдръпна и ми направи знак да го последвам. Настани се на тапицираната пейка под един от прозорците и ми посочи да седна до него. Принцът ни погледна с любопитство.
— Странно, че шепненето може да е най-добрият начин това да си остане само между нас. — Посочи към прозореца, сякаш ме караше да видя нещо. Наведох се напред и кимнах, а той се усмихна и заговори в ухото ми: — Снощи не можех да заспя. Заех се да упражнявам Умението си. Струва ми се, че съм станал по-възприемчив. Музиката на Шишко бе силна и дива. После усетих нещо… някого. Реших, че си ти. Но имаше и нечие друго присъствие, някой, когото съм зървал и преди. Ставаше по-силно, по-властно. После музиката на Шишко се успокои.