Част от мен бе изумена, че Сенч е достатъчно силен в Умението, за да усети каквото и да било. Не мислех достатъчно бързо и дълго мълчах, преди да попитам невинно:
— Друго присъствие ли?
Сенч се ухили до уши.
— Копривка, струва ми се. По този начин ли я включваш в котерията?
— Не съвсем — отвърнах.
И това издаване на тайната ми бе като рухване на стена. Негодувах, но в същото време не можех да отрека облекчението, което изпитах. Изведнъж осъзнах, че съм уморен от тайните си. Твърде уморен, за да ги пазя повече. Нека знае за Копривка и силата й. Това не означаваше, че ще позволя да бъде използвана.
— Помолих я за услуга. Трябваше да й кажа, че Пъргав е в безопасност и че ще го наглеждам. Преди да тръгнем от Бъкип й бях казал, че момчето се прибира у дома, защото така си мислех, че ще направи. Когато открих, че е на кораба с Уеб… не можех да я оставя в напрежение и да се чуди дали брат й не лежи мъртъв в някоя канавка.
— Разбира се, че не — промърмори Сенч. Очите му блестяха от глад за информация. Утолих го.
— В замяна я помолих да успокои кошмара на Шишко. Изглежда много Умела в контролирането на собствените си сънища. А снощи показа, че е способна да контролира и чужди.
Наблюдавах лицето му толкова внимателно, колкото и той моето. Видях как размишлява за възможното използване на подобно нещо; видях как очите му заискриха, когато се досети какво могъщо оръжие би могло да е то. Да имаш контрол върху образите в човешкия ум, да насочваш мислите към нещо мрачно и обезкуражаващо или към приятно и въодушевяващо… имаше ли нещо невъзможно за подобен инструмент? Можеш да подлудиш човек с постоянни кошмари, да насърчиш брачен съюз въз основа на романтични сънища или да го отровиш чрез подозрения.
— Не — казах тихо. — Копривка не осъзнава силата на способностите си. Дори не знае, че това е Умение. Няма да я доведа в котерията, Сенч.
И пуснах най-хитроумната лъжа, която можех да измисля за толкова кратко време. Ако знаеше, старият убиец би се гордял с мен.
— Ще работи най-добре за нас като единак, без да съзнава важността на онова, което върши. Така ще е по-лесна за контролиране. Също като мен, когато работех като нищо неподозиращ младеж.
Сенч кимна сериозно, без да си прави труда да отрича думите ми. И тогава видях една слабост у моя наставник. Беше ме обичал и въпреки това ме бе използвал и бе позволявал да бъда използван. Може би по същия начин, по който е бил използван и самият той. Не се досети, че ще спестя на Копривка подобна участ.
— Радвам се, че си разбрал, че това е за добро — рече той одобрително.
— Какво гледате? — любопитно попита принцът, стана и дойде при нас. Сенч отговори някаква глупост: че си правим номера с очите — първо гледаме корабите как се движат по водата, а после примигваме и се мъчим да си представим, че водата се движи под тях.
— А за какво искаше да говориш насаме с нас? — попита принцът.
Сенч пое дъх и почти видях как се мъчи да измисли тема.
— Мисля, че нещата се подредиха отлично. Фиц и Шишко са тук, така че сме цялата котерия. Мисля, че трябва да пуснем слух, че Шишко много се е привързал към Фиц и иска да е с него. Така няма да изглежда странно, че прост гвардеец се върти толкова близко около принца, дори след като здравето на Шишко се подобри.
— Вече не го ли обсъждахме това? — попита принцът.
— Така ли? Хм. Май да. Простете отплеснатия ум на един старец, принце.
Предан изсумтя скептично. Тактично се оттеглих при Шишко.
Треската му изобщо не бе отслабнала. Сенч повика слуга и му поръча храните, които според него щяха да помогнат най-добре на Шишко. Помислих си за сприхавата готвачка и съжалих момчето, което трябваше да изпълни заповедта. То се върна доста бързо с купичка гореща вода с парче солено месо на дъното. Сенч се вбеси и прати втори слуга със строги и точни поръчки. Успях да накарам Шишко да пийне чиста вода и се заслушах тревожно как дишането му става все по-тежко.
Храната пристигна. Вторият опит на готвачката бе доста по-добър и успях да дам на Шишко няколко лъжички. Гърлото му бе възпалено и го болеше, така че храненето се оказа много бавно. По заповед на Сенч готвачката бе пратила храна и за мен.
Това се превърна в обичайна практика. Беше приятно да ям, без да се налага да бързам и да се състезавам с останалите гвардейци, но пък това ме изолираше от разговори с когото и да било, освен с Шишко, Сенч и Предан. През първата нощ в каютата на принца се надявах да се наспя. Шишко бе спокоен, не се мяташе и не стенеше. Осмелих се да се надявам, че ще кротува до съмване. Постелката ми заемаше цялото пространство от прага до шкафа му. Затворих очи, копнеейки също да си почина, но вместо това поех дълбоко дъх… и се гмурнах в съня на Шишко.