Морските пътешествия никога не са ми харесвали. В морето всичко е едно и също. След няколко дни каютата на принца ми се струваше толкова тясна и претъпкана, колкото и трюмът, където бяха наблъскани другарите ми гвардейци. Еднообразната храна, безкрайното люлеене и безпокойството ми за Шишко не помагаха особено за приповдигане на духа ми. А и без това слабата ни котерия не постигаше много по време на уроците.
Пъргав продължаваше да идва всеки ден. Четеше на глас, придобиваше знания за Външните острови и опресняваше моите. В края на всеки урок го разпитвах, за да съм сигурен, че е усвоил прочетеното, а не само е прекарал текста през очите и устата си. Имаше добра памет и също зададе няколко въпроса. Рядко бе любезен, но се подчиняваше на учителя си, а засега не исках нищо повече. За Шишко присъствието му сякаш бе успокояващо, защото се отпускаше и челото му се изглаждаше, докато го слушаше. Говореше малко и дишаше тежко, понякога получаваше пристъпи на кашлица. Храненето изтощаваше и двама ни. Шкембето му се смали и под малките му очи се появиха тъмни петна. Беше сериозно болен и сърцето ми се късаше от това как примирено приема мизерното си състояние. Беше убеден, че умира, и дори в съня му не можех напълно да премахна тези мисли от главата му.
Предан не можеше да ми помогне в това. Принцът правеше всичко по силите си и наистина бе привързан към Шишко.
Но беше на петнадесет години и в много отношения си оставаше момче. При това момче, ухажвано от благородници, които всеки ден измисляха поводи да си осигурят компанията му. Вече свободни от аскетичните правила на Кетрикен, те измисляха всякакви забави и начини да му се подмажат. Лодките сновяха между корабите на сватбения ни флот и не само докарваха благородници, но и често откарваха Предан и Сенч до другите кораби, за да се насладят на поредното вино, стих или песен. Подобни развлечения трябваше да го разсеят от скуката на пътуването и наистина успяваха доста добре, но пък това караше Предан да разпределя благоволението си между благородниците. От друга страна, успехът на управлението му щеше да се гради на съюзите, които оформяше сега, и трудно можеше да откаже покана. Въпреки това се дразнех, когато виждах с каква лекота зарязва болния си слуга.
Уеб бе единствената ми утеха. Идваше всеки ден и тихо ми предлагаше да наглежда Шишко, за да имам малко време за себе си. Естествено, не можех да се отпусна напълно. Продължавах да следя Шишко чрез Умението, за да не ни повлече в някой див и изпълнен със страх сън. Но поне можех да изляза от тясната каюта, да се разходя по палубата и да усетя вятъра в лицето си. Което обаче ми пречеше да говоря с Уеб. А много ми се искаше да говоря с него, и не само заради Сенч. Все повече и повече се впечатлявах от спокойната му увереност и добротата му. Имах чувството, че търси вниманието ми, но не както благородниците търсеха вниманието на Предан, а като Бърич, когато искаше да спечели някой кон. И това работеше, макар да си давах сметка за действията му. С всеки ден изпитвах все по-малко предпазливост и подозрителност към него. Вече не ми се виждаше заплаха, че знае кой съм в действителност. А по-скоро нещо като утеха. Имах куп въпроси и копнеех да му ги задам. Колцина от Старата кръв знаеха, че Фицрицарин е жив? И че аз съм Фицрицарин? И в същото време не смеех да произнеса тези въпроси пред Шишко дори когато беше унесен в трескавите си сънища. Като едното нищо можеше да повтори думите ми, било на глас, било насън.
Една вечер, когато принцът и Сенч се върнаха от поредното късно забавление, изчаках Предан да освободи слугите и двамата със Сенч да седнат да поговорят на чаша вино до прозореца. Оставих Шишко, отидох до масата и се обърнах към Предан без предисловия.
— Уеб споделял ли е с теб, че знае, че съм Фицрицарин?
Изумлението му беше достатъчно красноречив отговор.
— Трябваше ли да го научава? — изръмжа ми Сенч.
— Има ли причина да ми се спестява подобно нещо? — попита принцът малко по-остро, отколкото очаквах.
— Само една: че това няма нищо общо с настоящата ни мисия. Бих предпочел да останете съсредоточен върху по-належащите въпроси, принц Предан — сдържано рече Сенч.
— Съветник Сенч, може би ще ми позволите сам да решавам кои въпроси са належащи за мен?
Острият тон на Предан ми показа, че тази тема е била дискутирана и преди.