— Значи никой друг от твоята Осезаваща котерия с нищо не показва, че знае кой съм?
Принцът се поколеба, после каза:
— Никой. От време на време става дума за Осезаващото копеле. Уеб пръв заговори на тази тема. Но я повдига по същия начин, по който ни учи на историята и преданията на Осезаващите. Първо говори, след което ни задава въпроси, които ни помагат да разберем въпроса по-пълно. Никога не е говорил за Фицрицарин по друг начин, освен като за историческа фигура.
Малко изнервящо е да чуеш, че си „историческа фигура“. Сенч заговори, преди съвсем да се смутя.
— Значи Уеб официално учи Осезаващата котерия? История, предания… какво друго?
— Обноски. Разказва стари истории за Осезаващи и животни. И как да се подготвиш, преди да започнеш търсене на партньор. Мисля, че останалите знаят всичко това от деца, но той го прави заради мен и Пъргав. Но въпреки това всички го слушат внимателно. Особено Кокъл, менестрелът. Мисля, че Уеб знае много легенди, които са на път да бъдат изгубени завинаги, и ни ги предава, за да можем да ги запазим и предадем нататък.
Кимнах.
— Когато са започнали гоненията срещу общностите на Осезаващите, хората от Старата кръв е трябвало да скрият традициите и знанията си. И е било неизбежно да предадат на децата си част от тях.
— Защо според теб Уеб говори за Фицрицарин? — замислено попита Сенч.
Наблюдавах как Предан обмисля внимателно въпроса, точно както Сенч навремето ме бе учил да преценявам всяко действие на околните. Какво може да спечели от това? Кой се излага на опасност?
— Възможно е да подозира, че знам. Но не мисля, че е така. Може би повдига темата пред Осезаващата котерия, за да ни накара да се замислим над въпроса каква е разликата между Осезаващ и не-Осезаващ владетел? Какви биха били последствията за Шестте херцогства, ако Фиц бе дошъл на власт навремето, вместо да бъде екзекутиран заради магията му? Как ще се отрази на Шестте херцогства, ако някога настъпят по-благоприятни времена и мога да разкрия, че съм от Старата кръв? Какво ще спечелят всичките ми поданици, ако имат Осезаващ владетел? И как Осезаващата ми котерия може да помага на управлението ми?
— На управлението ти? — остро попита Сенч. — Нима амбициите им толкова много ни изпреварват? Споменаха, че искат да помогнат на мисията ти, да покажат на Шестте херцогства, че Осезанието може да се използва и за добри цели. Нима смятат да продължат и след това да са твои съветници?
Предан се намръщи.
— Разбира се.
Старецът свъси раздразнено вежди. Намесих се.
— Струва ми се естествено да са, особено ако усилията им наистина помогнат на принца в мисията му. Да бъдат използвани и после захвърлени като безполезни не е проява на политическата мъдрост, на която си ме учил.
Сенч все така се мръщеше.
— Ами… ако наистина се покажат полезни, ще очакват някакво възнаграждение.
Принцът заговори спокойно, но усещах как гневът му расте.
— А какво според теб би трябвало да поискат, ако бяха Умела котерия? — Толкова приличаше на Сенч, докато задаваше този въпрос-капан, че едва не се разсмях.
Сенч се наежи.
— Но това е нещо съвсем различно. Умението е твоя наследствена магия, при това е неимоверно по-силна от Осезанието. Да се обвържеш с котерията си и да приемеш съвета и приятелството на членовете й е нещо, което трябва да се очаква. — И изведнъж млъкна.
Предан бавно кимна.
— Старата кръв също е моя наследствена магия. И подозирам, че в нея има много повече, отколкото знаем. Да, Сенч, аз наистина съм свързан с приятелство и доверие с онези, с които споделям тази магия. Това е, както сам каза, нещо очаквано.
Сенч отвори уста да възрази, но я затвори. След малко пак я отвори, но отново спря. Когато най-сетне проговори, в гласа му имаше раздразнение, примесено с възхищение.
— Добре. Разбирам логиката ти. Това не означава, че съм съгласен със заключението, но я следвам.
— Това е всичко, което искам — отвърна принцът и в думите му чух ехото на бъдещия монарх.
Сенч обърна късогледите си очи към мен.
— И защо изобщо повдигна тази тема? — попита сърдито, сякаш нарочно бях станал причина за караницата им.
— Защото трябва да знам какво иска Уеб от мен. Усещам, че се опитва да спечели доверието ми. Защо?
На борда на кораб не съществува истинска тишина. Непрекъснато текат разговори между дърво и вода, платна и вятър. Известно време в каютата се чуваха само тези звуци. Накрая Предан изсумтя:
— Колкото и малко вероятно да ти се струва, Фиц, може би просто иска да сте приятели. Не виждам какво може да спечели.
— Владее тайна — кисело рече Сенч. — А владеенето на тайна винаги означава власт.