Зад тях се виждаха складове, кръчми и магазини. Основният строителен материал бе камъкът. Сред многобройните малки постройки лъкатушеха тесни улички, някои приличаха по-скоро на пътеки. В единия край на залива, където бе плитко и каменисто и не ставаше за акостиране, се бяха скупчили малки каменни къщи. Над линията на прилива имаше изтеглени лодки, рибата се сушеше на въжета като простряно пране. Пушещите огньове в траншеите под тях й придаваха допълнителен вкус и в същото време запазваха улова. Деца търчаха по брега и крещяха, увлечени в някаква дива игра.
Районът, към който приближавахме, изглеждаше сравнително нов. За разлика от останалата част от града, улиците тук бяха широки и прави. Освен местния камък се виждаха и греди, а и повечето постройки бяха по-високи. Прозорците на някои бяха със стъкла. Спомних си, че драконите на Шестте херцогства бяха посетили този град, сеейки смърт и разруха сред враговете ни. Всички сгради тук бяха на една и съща възраст, улиците — прави и павирани. Странно беше да видиш подреден район в разхвърляния пристанищен град и се запитах как ли е изглеждал той, преди да бъде посетен от Искрен във формата на дракон. Още по-странно бе да си помислиш, че разрухата от войната може да стане причина за такова подредено строителство.
Над пристанището сушата се издигаше в скалисти хълмове. В защитените от вятър места растяха тъмни иглолистни дървета. Между хълмовете, по които пасяха стада овце и кози, се виеха коларски пътища. През дърветата се виеше дим от комините на едва видими колиби. Зад тях се издигаха по-високи хълмове и планини, които все още носеха снежните си корони.
Пристигнахме при отлив и кейовете се издигаха над нас, поддържани от яки греди, покрити с раковини и черни миди. Стъпалата на водещата нагоре стълба бяха все още мокри и по тях висяха водорасли. Принцът и повечето благородници вече бяха на сушата.
Слязох последен от клатушкащата се лодка и побутнах стенещия Шишко нагоре по хлъзгавата стълба. Качихме се на кея и се огледах. Официалното посрещане вече започваше. Останах настрана с Шишко, без да съм сигурен какво се очаква от мен. Трябваше да го устроя удобно някъде, по-далеч от очите на тълпата. Запитах се с безпокойство дали нямаше да е по-мъдро двамата да бяхме останали на кораба. Откритото смайване и отвращение, с което ни гледаха, не вещаеше топло посрещане. Явно островитяните споделяха мнението на жителите на Планинското кралство за децата, които се раждат непълноценни. Ако Шишко се бе появил на бял свят в Цайлиг, животът му нямаше да продължи и един ден.
Статутът ми на копеле и убиец често изискваше от мен да се спотайвам в сенките при официални случаи, така че не се чувствах засегнат. Ако бях сам, задачата ми щеше да е да се смеся с тълпата и да наблюдавам, като оставам незабележим. Но тук, на чужда земя, натоварен с болен и окаян слабоумен и облечен в гвардейска униформа, това бе невъзможно. Затова стоях неловко в края на тълпата, подкрепях Шишко и слушах размяната на внимателно изговорените поздрави, приветствия и благодарности. Принцът се държеше добре, но съсредоточеното му лице ми даде да разбера, че е по-добре да не го разсейвам с Умението. Посрещачите бяха представители на различни кланове, доколкото можеше да се съди по изображенията на животни по накитите и татуировките им. Повечето бяха мъже в богати кожени дрехи и тежки украшения, бележещи богатството и положението им сред островитяните; имаше обаче и жени. Те носеха поръбени с кожа вълнени дрехи и се запитах дали това също не показва богатството на именията им. Тук беше и бащата на нарческата Аркон Кървавия меч, както и поне още шестима други, които носеха символа на техния клан — глиган. Съпровождаше го Пиотре Черната вода, чийто нарвал бе изваян от слонова кост и висеше на златна верижка около врата му. Стори ми се странно, че не виждам други изображения на нарвал. Това бе символът на майчиния клан на нарческата, а тази линия бе по-важна на Външните острови. Бяхме дошли да завършим брачните договорености между Предан и нея. Със сигурност моментът бе много важен за нейния клан. Защо тогава той се представяше единствено от Пиотре? Дали останалите не бяха против съюза?