Видях как Аркон Кървавия меч бавно поема дъх. Забелязах нещо, което не бях виждал досега — държеше ръката си по определен начин — с отворена длан, но пръстите сочеха към гърдите му. Неколцина други правеха същия жест. Може би искаха думата? Да, защото след като воинът от Видра направи вече познатия знак, Кървавия меч стана и зае мястото му в кръга.
— Никой от нас не иска нова война. Нито тук на Божиите руни, нито в земеделската страна на принца от другата страна на морето. Но един мъж трябва да удържи на думата си. И макар тук всички да сме мъже, във всичко това има и женска воля. Кой воин може да устои на волята на жена? Кой меч може да съсече упоритостта й? На жените Еда е дала самите острови, а ние ходим по тях само с нейното позволение. Мъжете не могат да подминат предизвикателството на жена, иначе собствените ни майки ще кажат: „Вие не уважавате плътта, която ви е родила. Повече няма да вървите по земята, дадена ни от Еда. Изоставяме ви, вече ще има само вода под кила ви и кракът ви никога няма да стъпи на пясък“. Нима това е по-лесно от война? Намираме се между мъжка дума и женска воля. Нито едното, нито другото не може да бъде нарушено, без да опозори всички ни.
Разбрах думите на Кървавия меч, но важността им ми убягваше. Очевидно бяха свързани с някакъв неизвестен ни обичай и мрачно се запитах на какво ли сме се натресли с този брак. Като едното нищо можеше да сме влезли в капан. Може би фамилията Черната вода от клана на Нарвала смяташе да разпали война между Шестте херцогства и Външните острови? И предлагането на ръката на нарческата бе уловка, целяща да ни въведе в ситуация, в която ще се стигне до поредните кръвопролития по нашите брегове, независимо от изхода?
Наблюдавах лицето на Пиотре Черната вода. Беше безизразно и неподвижно. Сякаш не го интересуваше дилемата, в която ни бе поставила племенницата му, но в същото време чувствах, че това не е така. По-скоро имах усещането, че балансираме на острието на нож, който вече го е пронизал дълбоко. Изведнъж ми се стори като човек без избор. Човек, който няма повече надежда, защото знае, че сам не може да направи нищо, за да се спаси. Той чакаше. Не кроеше планове и варианти. Вече бе изпълнил задачата, с която е бил натоварен. Сега му оставаше единствено да чака и да види как ще я поемат други. Сигурен бях, че съм прав, но въпреки това не можех да разбера и дори да си представя защо. Защо го е направил? Или, както каза баща й, това е било извън негов контрол — волята на жена, която може и да е по-млада и да зависи от него, но въпреки това определя кой може да върви по земята, принадлежаща на майките й?
Огледах се. Помежду ни имаше твърде много разлики. Как изобщо бе възможно Шестте херцогства да живеят в мир, щом обичаите ни са така различни? Но в същото време преданията гласят, че родът на Пророците произлиза от островитяните, че Завоевател, първият монарх от династията, е бил нашественик от Външните острови, който видял дървената крепост, каквато бил някога Бъкип, и решил да я направи своя. Родовете и традициите ни се бяха разделили твърде много от онези времена. Мирът и добруването зависеха от това да открием нещо общо помежду ни.
А това не ми се виждаше особено вероятно.
Вдигнах очи и видях, че принцът ме гледа. Не исках да го разсейвам до този момент. Сега му пратих окуражаваща мисъл.
Шишко почива горе в стаята си. Яде и пи, преди да заспи.
Иска ми се да можех да направя същото. Не ми дадоха възможност дори да си измия лицето преди свикването на хетгурда. А сега не му се вижда краят.
Търпение, принце. В крайна сметка ще свърши. Дори и на островитяните понякога им се налага да ядат, пият и спят.