А как мислиш, дали пикаят? Защото това започва да се превръща в сериозен проблем за мен. Мислех си да се измъкна тихо, но не зная как ще го приемат, ако стана и изляза.
Настръхнах, когато усетих неуверено докосване чрез Умението.
Шишко?
Беше Сенч. Видях как Предан понечи да докосне ръката му и да даде от силата си на стареца. Спрях го.
Не. Недей. Нека опита сам. Сенч, чуваш ли ни?
Едва-едва.
Шишко е горе. Яде и пи, преди да заспи.
Добре.
Усетих усилието, с което изпрати краткия си отговор. Въпреки това се ухилих. Правеше го.
Престани. Глупава усмивка — смъмри ме той. Огледа се навъсено. — Трудна ситуация. Трябва ми време да помисля. Трябва да сложа край на това, преди да са отишли твърде далеч.
Надянах сериозна физиономия, в унисон с лицата на хората около мен. Аркон Кървавия меч предаваше ораторското място на мъж със знака на Орела. Спряха да допрат китките си във воински поздрав, след което Орелът влезе в кръга. Беше възрастен мъж, може би най-възрастният на събранието. Оредяващата му коса бе побеляла, но въпреки това движенията му си оставаха като на воин. Огледа ни неодобрително и заговори направо. Фъфлеше поради опадалите си зъби.
— Няма съмнение, че един мъж трябва да изпълни дадената дума. Губим си времето, като обсъждаме това. И мъжете трябва да почитат роднинските си връзки. Ако този чуждоземен принц беше дошъл и бе казал: „Обещах на една жена, че ще убия Ориг от клана на Орела“, всички бихте отговорили: „Щом си обещал, трябва да опиташ“. Но също така ще добавим: „Обаче знай, че някои от нас са роднини на Ориг. И ще те убием, преди да ти позволим да сториш това“. И ще очакваме от принца да приеме това като напълно правилно. — Презрителният му поглед бавно обходи събранието. — Тук надушвам търговци и сметкаджии, които навремето бяха воини и почетни мъже. Нима ще душим около стоките на Шестте херцогства като въртящ се около разгонена кучка пес? Нима ще продадете собствените си близки за бренди, ябълки и червено жито? Вие — може би, но не и този Орел.
Изсумтя презрително към всички, които биха могли да си помислят, че има място за още дискусии. Напусна кръга и сърдито се върна при воините си. Настъпи тишина, всички обмисляхме думите му. Някои се споглеждаха. Почувствах, че старецът е улучил почти в десетката. На мнозина не им харесваше идеята да позволят на принца да убие техния дракон, но също така жадуваха за мир и търговия. Войната с Шестте херцогства бе прекъснала всичките им търговски връзки със земите южно от нас. Сега положението се влошаваше от конфликта между Халкида и Бинград. Ако не постигнеха свободна търговия с Шестте херцогства, трябваше да се откажат от всички стоки и лукса на по-топлите страни. А тази мисъл не беше от радостните. Но въпреки това никой не можеше да се противопостави на позицията на Орела, без да си спечели име на алчен търговец.
Трябва да сложим край на това по някакъв начин. Веднага, преди някой да е подкрепил думите на тоя.
Слабата мисъл на Сенч звучеше отчаяно.
Никой не излезе в ораторския кръг. Никой не можеше да предложи решение. Мълчанието се проточваше и напрежението растеше. Знаех, че Сенч е прав. Трябваше ни време, за да намерим дипломатическо решение на положението. А ако такова не съществуваше, пак ни трябваше време, за да открием колко от клановете ще ни се противопоставят открито и колко просто няма да се съгласят със ставащото. Предвид неодобрението на другите кланове, дали нарческата щеше да поддържа предизвикателството си към Предан, или щеше да го оттегли? И можеше ли да го направи с чест? Ето че бяхме на сушата само от часове, а вече се намирахме на ръба на пряка конфронтация.
Тревогата ми се засилваше и от крещящата нужда на Предан да се облекчи. Понечих да се защитя от Умението му, но после ми хрумна друга идея. Спомних си как безпокойството на Шишко на кораба бе заразило моряците. Зачудих се дали неудобството на Предан не може да се използва по подобен начин.
Открих се за несъзнателните му сигнали, усилих ги и ги излъчих през залата. Никой от островитяните, до които се докоснах, нямаше силна склонност към Умението, но мнозина бяха податливи на влиянието му в една или друга степен. Навремето Искрен бе използвал подобна техника, за да обърка лоцманите на Алените кораби и да ги убеди, че вече са подминали ключови ориентири, и да насочи корабите им към скалите. Сега аз я използвах да сложа край на това събрание, като внушавах на всеки, до който можех да се докосна, че трябва спешно да изпразни мехура си.
Из цялата зала мъжете започнаха да се въртят на местата си.
Какво правиш? — остро попита Сенч.